Кратък преглед
- Лечение: зависи от тежестта, обикновено е необходимо хирургично лечение
- Симптоми: Сълзене, сърбеж, размазване на изпражненията, частична инконтиненция, нарушения на дефекацията, кървене
- Причини и рискови фактори: слабост на тазовото дъно, възраст, женски пол, храносмилателни разстройства (хроничен запек или диария)
- Диагноза: Анамнеза и физикален преглед, ректоскопия, ултразвук, рядко ядрено-магнитен резонанс.
- Ход на заболяването и прогноза: Обикновено не е животозастрашаващо заболяване, облекчаване или освобождаване от симптомите е възможно чрез хирургично лечение.
- Профилактика: Не е възможна основна профилактика, лекувайте храносмилателните разстройства навреме, спортувайте и балансирайте диетата
Какво е ректален пролапс?
В случай на ректален пролапс, червата пролабират отново и отново: Ректумът се издава изцяло към ануса като телескоп. Тъй като ректума се нарича още ректум или ректум, той също се нарича ректален пролапс или ректален пролапс. За разлика от аналния пролапс, тук всички тъканни слоеве, т.е. също мускулните слоеве избутват ануса, докато при аналния пролапс са засегнати само лигавицата и кожата на аналния канал. Ректалният пролапс понякога е дълъг до десет сантиметра, докато при аналния пролапс максимум два сантиметра излизат от ануса.
- Вътрешен ректален пролапс: Тук ректумът (все още) не излиза от ануса.
- Външен ректален пролапс: Ректумът излиза от ануса.
Обикновено ректалният пролапс се повтаря и понякога регресира сам или може да бъде изтласкан назад. В началото особено вътрешният ректален пролапс често остава незабелязан. С течение на времето обаче тежестта обикновено се увеличава и ректумът излиза от ануса, тъй като сфинктерът (анален сфинктер) е повреден или отслабен.
Какво може да се направи при ректален пролапс?
Лечението на ректалния пролапс зависи от степента на страдание на засегнатото лице и настоящата тежест. Тъй като в повечето случаи ректалният пролапс не е животозастрашаващ, решението за терапия зависи, наред с други неща, от това колко е ограничено качеството на живот. Ако мускулът на сфинктера е повреден, което води до фекална инконтиненция, лекарите обикновено препоръчват хирургично лечение.
Нехирургично лечение на ректален пролапс
Хирургично лечение на ректален пролапс
В повечето случаи лекарите извършват операция за ректален пролапс. Целта на операцията е да се облекчи дискомфортът и да се възвърне континенцията, способността да се контролират движенията на червата и евакуацията. Има над 100 различни хирургични процедури за тази цел. Най-подходящата процедура зависи от индивидуалното състояние на пациента. По отношение на хирургичните методи има два вида:
- Интервенции през ануса
- @ Интервенции през коремната кухина
Хирургичните методи през ануса имат предимството, че коремната тъкан не се наранява и често се използват по-щадящи процедури за анестезия. Процедурите през коремната кухина обикновено се извършват чрез лапароскопия и по-рядко чрез коремен разрез (лапаротомия). Едно предимство на хирургическия метод през коремната кухина е, че позволява други органи, като матката и вагината, да бъдат повдигнати чрез процедурата. В много случаи ректалният пролапс е придружен от понижаване на други органи в долната част на корема.
Какви оплаквания предизвиква ректалния пролапс?
Ректалният пролапс често причинява следните оплаквания в началото:
- Сочи
- Сърбеж
- кървенето
- Размазване на изпражненията (следи от влачене по бельото)
Тези симптоми са най-чести при вътрешен ректален пролапс. С течение на времето се развива фекална инконтиненция, при която газовете също преминават неконтролируемо. Особено ако сфинктерният мускул се увреди.
Това, че целият ректум виси навън, е рядкост. Болката също е симптом, който страдащите описват по-рядко. За разлика от това често се срещат проблеми с дефекацията или усещането за непълна дефекация. В допълнение, ректалният пролапс ограничава предимно качеството на живот на засегнатото лице поради дискомфорта.
Как се развива ректалния пролапс?
Ректалният пролапс обикновено се развива при взаимодействието на различни фактори. Генетичните фактори за предразположение към слабост на тъканите, както и анатомичните условия играят роля. Ректумът, пикочният мехур и матката са прикрепени към мястото си в долния таз чрез определени физически структури. Тези структури се състоят предимно от връзки и мускули на тазовото дъно. Ако това е отслабено, то благоприятства развитието на ректален пролапс. Повреденият сфинктер също повишава риска от ректален пролапс.
В допълнение, тазови операции като гинекологична хирургия или хронични храносмилателни разстройства като запек и диария са сред рисковите фактори за ректален пролапс. В повечето случаи хемороидите съществуват едновременно.
Ректален пролапс при деца
Това състояние на пролапс на червата се среща много рядко при деца, а когато се случи, то е при деца под тригодишна възраст. Рисковите фактори за ректален пролапс на тази възраст включват недохранване или хронични респираторни заболявания като кистозна фиброза.
Как се диагностицира ректалния пролапс?
Лекарят обикновено диагностицира ректален пролапс чрез физически преглед. Разликата от аналния пролапс обикновено е първият приоритет. За тази цел лекарят палпира пролапсираното черво, при което ректалната лигавица не е много чувствителна към болка. Ако е външен ректален пролапс, той често може да разбере по лигавицата дали е анален или ректален пролапс. Друга улика е, че при анален пролапс максимум няколко сантиметра (един до два) излизат от ануса. Ако е повече, това говори за ректален пролапс.
В някои случаи, особено в случай на вътрешен ректален пролапс, дефекографията с помощта на ядрено-магнитен резонанс (MRI) е полезна. По време на дефекография на засегнатото лице се въвежда контрастна материя в ректума. По време на прегледа той или тя напряга и отпуска сфинктерния мускул и изпразва изпражненията. След това този процес се записва с ЯМР и предоставя информация за съществуващото разстройство на червата и възможностите за неговото лечение.
Ако е налице запек, лекарят понякога измерва така нареченото време за преминаване през дебелото черво. Тук пациентът приема определени таблетки-маркери, които се локализират в червата чрез рентгеново изследване след около седмица. В зависимост от това къде са разположени маркерите от таблетките в червата, това позволява да се изчисли времето за преминаване през дебелото черво. Това позволява на лекаря да прецени дали дебелото черво транспортира храна с нормална скорост.
Ако се появят и гинекологични или урологични оплаквания, като незадържане на урина или вагинален пролапс, лекарят ще изясни и това. В повечето случаи след това пациентът се насочва към подходящия специалист, като уролог или гинеколог.
Какъв е ходът на ректалния пролапс?
Въпреки че това не е правило, все пак се препоръчва ранно лечение. Ако е необходима операция, тя често подобрява симптомите на ректалния пролапс. Способността да се контролира независимо движението на червата се възстановява при повечето от засегнатите. След операцията има последващи прегледи, при които лекарят проверява за доказателства за възпаление или кървене. В повечето случаи пациентите, които са претърпели операция, също получават лекарства за регулиране на изпражненията за няколко седмици след процедурата, за да предотвратят запек.
За засегнатите вече е препоръчително да обърнат внимание на балансирана диета и да предотвратят евентуален запек на ранен етап. Упражненията, които укрепват тазовото дъно, също са важни. Някои клиники или физиотерапевти предлагат специални курсове за научаване на подходящи упражнения за укрепване на мускулите на тазовото дъно.
Може ли да се предотврати ректален пролапс?
Ректалният пролапс обикновено не може да бъде предотвратен. Генетичната предразположеност и промените, дължащи се на вагинално раждане, са трудни за предотвратяване. Въпреки това е препоръчително хроничният запек или диария да бъдат изяснени от лекар и да се обърне внимание на нормалното храносмилане. Балансираното хранене и достатъчно движение допринасят за това.