Разходи за колоноскопия

Въведение

колоноскопия е важен диагностичен инструмент за профилактика на двоеточие рак. По-нататък разходите за пациенти със законови и частни здраве обсъждат се застраховките. Можете да намерите информация за процедурата за колоноскопия тук: Процедура за колоноскопия

Разходи на задължителните здравноосигурителни каси

колоноскопия се заплаща от законоустановения здраве застрахователни компании на възраст над 55 години като част от рак скрининг. Ако колоноскопия е отрицателен - т.е. лекарят, който го извършва, не забелязва никакви промени или патологични процеси - колоноскопията може да се извърши отново 10 години по-късно. При нормални обстоятелства амбулаторната колоноскопия се заплаща от закона здраве застрахователни компании.

Това означава, че пациентът идва само на практика за колоноскопия. Подготовката за колоноскопията, като пиене на слабително, се извършва от самия пациент у дома. Стационарната колоноскопия не се заплаща от задължителните здравноосигурителни компании, ако няма специални индикации.

Възможни индикации за стационарна колоноскопия са например, ако пациентът не е в състояние да пие слабително самостоятелно или ако подготовката трябва да се извършва под наблюдение поради други предишни заболявания. По принцип общопрактикуващият лекар може да направи индикацията за стационарна колоноскопия. За лица под 55-годишна възраст колоноскопията не се заплаща при всички обстоятелства.

В този случай показанието за колоноскопия трябва да бъде дадено от семейния лекар; ако това не се случи, разходите за лечението трябва да бъдат заплатени от самия пациент. Ако има известни случаи на колоректална рак в семейството това е ясна индикация за колоноскопия, чиито разходи след това се поемат от здравноосигурителните компании. Ако пациентът има симптоми, които биха могли да показват заболявания на чревния тракт, като хронични чревни заболявания (напр болест на Крон or улцерозен колит) или двоеточие рак, тогава това също е индикация за колоноскопия.

Пациентите трябва да докладват за своите симптоми на семейния си лекар, който след това може да направи сезиране на специалист по гастроентерология. Ако има заболяване на червата, колоноскопия трябва да се извършва на всеки 1-2 години. В този случай разходите се поемат от здравноосигурителните компании, тъй като и в този случай колоноскопията се извършва с основателна причина - а именно за мониторинг развитието на болестта и за възможни интервенции, като например отстраняване на полипи.

Разходи на частни здравноосигурителни компании

За лицата, които са частно осигурени, важи същото като за лицата със задължително здравно осигуряване, че ако лекарят счита колоноскопията за важна, разходите се покриват от частна здравна застраховка. Няма унифициран стандарт за колоноскопия за скрининг на рак от 55-годишна възраст нататък с частна здравна застраховка фирми. Частните здравни осигуровки не са обвързани със законово предписания каталог на услугите за задължителните здравни осигуровки.

Следователно дали колоноскопията е обхваната или не, трябва да се определи, като се свържете с частна здравна застраховка компания преди прегледа. В хода на основните тарифи на частните здравноосигурителни компании обаче се регламентира от закона, че стандартните услуги трябва да съответстват на тези на задължителните здравноосигурителни дружества, което означава, че частните здравноосигурителни дружества трябва основно да предлагат всички услуги че задължителните здравноосигурителни дружества също предвиждат. Това означава, че скринингът за колоректален рак трябва да се предлага от 55-годишна възраст.

Тъй като обаче може да има отклонения в точните услуги, предлагани от частните здравноосигурителни компании, като например времето, от което се предлага скрининг, все пак е препоръчително предварително да се допитате до съответната здравноосигурителна компания до степента, до която разходите на колоноскопия ще бъдат обхванати в съответното време. Ако вие като пациент правите колоноскопия в специализирана клиника, възможно е да бъдете помолени да подпишете частен договор за лечение. В този случай лекуващата клиника може да таксува за други и преди всичко по-скъпи лечения. Те не се покриват от застрахователните компании и в този случай трябва да бъдат платени от самите пациенти.