Движението на човек се влияе от различни психични процеси като концентрация или емоционалност. Това причинно-следствено взаимодействие се нарича психомоторна активност.
Какво представлява психомоторната терапия?
Терминът „психомоторни” обхваща единството на двигателните и психичните процеси, а терминът „психомоторика” описва насърчаването на развитието с помощта на движение, което все повече се разпространява днес. Съществуват различни школи на психомотричност, които подчертават взаимодействието на психологическия опит и развитието на възприятие и двигателни умения. Отделните училища представят различни предположения за това как може да се развие нарушено движение. Тези концепции преследват различни акценти и са обобщени под термините мототерапия, мотопедия, мотопедагогика, движение притежава или педагогика на движението. Основното предположение за психомотричност е, че развитието на личността винаги трябва да се разбира цялостно. Това означава, че физическата и психологическата сфери са взаимосвързани и преживяванията в движението винаги трябва да се разбират като преживявания на себе си. Например, позата на човек винаги казва нещо за неговото психическо състояние. Това се отнася и за децата: движенията не само оказват влияние върху двигателните им умения, но и въздействат върху възприемането на собствените им способности. Особено при децата рационалните, емоционалните и психичните процеси са много силно взаимосвързани. По този начин емоциите се изразяват и чрез движение, което прави игрите за движение например много по-лесни за контакт с деца. Следователно терминът „психомотор“ обхваща единството на двигателните и психичните процеси, а терминът „психомоторика“ описва насърчаването на развитието с помощта на движение, което днес става все по-широко разпространено. Ернст Кипхард се счита за предшественик на психомотричността, чиито спортни програми за агресивни деца и деца с поведенчески проблеми оказаха положителен ефект върху емоционалното им развитие. Според Кипхард двигателните аномалии при деца, страдащи от поведенчески проблеми, се дължат на минимална церебрална дисфункция. Това води до дефицити в областта на движението или възприятието и впоследствие хиперактивност, двигателно безпокойство, концентрация нарушения или инхибирано поведение. Според Кипхард обаче е възможно да се стабилизира и хармонизира личността на децата и юношите чрез двигателна активност. Например Кипхард използва батута за тренировки координация и движение.
Функция, ефект и цели
Концепцията на Кипхард обаче се смяташе за прекалено ориентирана към дефицита и в крайна сметка се разви, извеждайки гледната точка на детето на преден план. Появиха се нови подходи, като например ориентиран към децата подход според Майнхарт Волкамер или Ренате Цимер. Този подход е подобен на пиесата на Вирджиния Акслайн притежава и е предназначен да осигури на децата социален опит, както и пространство за движение, така че те да се научат да изразяват и преодоляват проблемите си чрез движение. Преживяванията с движения са само леко контролирани и целят да засилят себеусещането на децата. Подходът, основан на компетентност, твърди, че децата, които страдат от двигателни разстройства, също развиват психологически проблеми, за да компенсират липсата на движение. Например подходът, ориентиран към компетентността, разбира агресивността като израз на проблем в двигателната област. В този контекст психомотричността може да помогне впоследствие за изграждане на двигателни компетентности. Юрген Зеевалд, от друга страна, е представител на разбиращия подход към психомотричността. Той е разработил така наречените връзки или телесни теми на децата, с помощта на които може да се разпознае причината за проблемите. В психомоторни условия тези трудности след това могат да бъдат обработени и преодолени. Марион Есер представлява подход, който е дълбоко-психологически ориентиран. За нея движението е и вътрешно движение, като гещалт психологията, психологията на развитието и психоанализата са теоретични основи. Системната психомотричност разбира психомоторното развитие като адаптация към съответната социална среда. Съответно междуличностните взаимоотношения също трябва да бъдат изследвани и лекувани при деца, страдащи от двигателни аномалии. Различните подходи на психомотричност се използват главно в детската или юношеската психиатрия. Използването на съответното училище по психомотричност зависи от психомотрика, който извършва работата. Целта е да се постигне възможно най-цялостен подход, за да може да се предложи на децата и юношите помощ на относително широко ниво. Психомоторните терапии често се заплащат от здраве застрахователни компании. Те се извършват предимно в психомоторни практики, но елементи от тях могат да бъдат намерени и в работата на логопеди, ерготерапевти или физиотерапевти. Предложения има и в детските градини и в областта на училищните спортове, но психомотричността се използва и в специалното и допълнително обучение, където се грижат за деца и юноши с физически, психически или емоционални увреждания. Те често имат проблеми в областта на познанието, комуникацията, емоциите, двигателните и сензорните функции, които могат да бъдат повлияни положително от психомоторните мерки. Междувременно има и много резултати от изследвания, които показват колко важни са възприятието и движението ранно детско развитие, особено в областите на познанието, социалното поведение, езиковото развитие и емоционалността. В психомотричността например се използват съоръжения като подвижни дъски, балансиращи жироскопи или педали. Те се отнасят до баланс и са много подходящи за популяризиране на деца с проблеми в развитието. Начинът, по който децата откриват оборудването, е много важен. По този начин важното съдържание на психомотричността е:
- Изживявания на себе си и тялото като физическо изразяване или сетивни преживявания
- Материални преживявания и обучение за движението
- Социални преживявания като комуникация с помощта на движение
- Управлявайте игри с правила на играта, адаптирани към конкретна ситуация.
Рискове, странични ефекти и опасности
Психомоторни притежава не крие никакви опасности, но има за цел да популяризира децата възможно най-рано, за да намали риска от всякакви увреждания или разстройства. В процеса трябва да се засилят уменията на децата и рискови фактори сведен до минимум.
