Прогноза
Прогнозата за херпес зостер е добър при имунокомпрометирани пациенти. Две трети от болестите се лекуват без последствия. Терапевтичен проблем обаче е дълготрайният постзостеричен невралгия (нервна болка).
Среща се при около една десета от пациентите и може да продължи от месеци до години. При имунокомпрометирани лица обаче протичането на херпес зостер е тежък и прогнозата лоша. Фатални форми на херпес зостер и могат да възникнат усложнения.
Ранната или навременна антивирусна терапия значително подобрява прогнозата. По принцип херпес зостер, причинени от херпес zoster вирусът не е фатален. При по-голямата част от пациентите заболяването протича нормално и се излекува след около 2 седмици.
В редки случаи обаче могат да възникнат животозастрашаващи ситуации поради сериозни усложнения в хода на заболяването или вторични заболявания. Това е особено валидно при пациенти, които вече са показали изразена имунна недостатъчност. Освен вродени слабости на имунната система, това може да бъде причинено от СПИН or левкемияНапример.
При тези пациенти се получава генерализирано образуване на мехури по цялото тяло. При определени обстоятелства вирусът може да се разпространи в вътрешни органи или цялото нервната система и причиняват сериозни усложнения. В такъв случай се говори за херпес generalisatus, което може да бъде фатално, ако не се лекува. Въпреки това, тази изразена клинична картина е рядка и се среща само при хора с вече съществуващи имунни нарушения.
Следователно в началото трябва да се направи разяснение. Освен това съществува повишен риск от вторична инфекция с бактерии поради отворените кожни участъци в засегнатата област. Поради тези причини пациентите с изразена имунна недостатъчност и съществуващите херпес зостер трябва често да се проверяват по време на заболяването, за да се изключат възможни усложнения.
След шарка или симптомите на варицела отшумяват, вирусът остава в тялото. Ако има силно отслабване на имунната система, напр. поради огромен стрес или заболяване, вирусът може да се появи отново. Херпес зостер обикновено зараства след около 2-3 седмици.
Това важи поне за иначе здрави хора. Ако пациентът е силно имунокомпрометиран, херпес зостер може да продължи по-дълго. Ако има известни предишни заболявания, които отслабват имунната система, важно е да се консултирате с Вашия лекар, за да избегнете ненужното удължаване на фазата на зарастване на херпес зостер.
Тъй като патогените, причиняващи херпес зостер, вече присъстват в тялото на засегнатото лице и трябва само да се активират отново, точният инкубационен период (времето между инфекцията и началото на заболяването) на херпес зостер е трудно да се определи. Между първоначалната инфекция, която се проявява под формата на, могат да минат много години шаркаи повторно активиране на вируси, поради което повечето пациенти развиват херпес зостер само в напреднала възраст. Ако настъпи повторно активиране, типичните симптоми, като обрив и образуване на мехури, се развиват напълно през следващите пет дни.
Тъй като херпес зостер може да избухне само ако вече е имало инфекция с вируса на варицела зостер, ваксинация срещу шарка е подходяща профилактика. Тази ваксинация е една от стандартните ваксинации за деца и младежи. Жените в детеродна възраст трябва винаги да бъдат ваксинирани, тъй като възможна инфекция по време бременност може да увреди детето.
По време на не трябва да се прави ваксинация бременност. Ваксинация срещу херпес зостер също не трябва да се извършва върху имунокомпрометирани лица, тъй като съществува риск от т. Нар. „Ваксинация срещу варицела“, т.е. огнище на болестта (варицела) поради ваксинацията. Предаването обикновено се осъществява чрез телесни течности, поради което херпес зостер се причислява към така наречените инфекции с цитонамазка.
Поради тази причина може да се каже, че херпес зостер е заразен, докато тече течност от раната кръв мехури и има открита инфекция на кожата. Трябва също да се отбележи, че херпес зостер винаги трябва да е бил предшестван от варицела. Между тези две заболявания често минават години, но те са причинени от един и същ патоген.
Ако пациент със съществуваща херпес зостер зарази друг човек, който никога не е имал варицела, последният първо ще се разболее от варицела и няма да развие херпес зостер. При пациенти, които вече са имали варицела, инфекция с херпес zoster вирусът увеличава риска от повторно активиране на вируси все още присъства в тялото и развиващите се херпес зостер. Така че човек трябва да бъде много внимателен, за да няма пряк контакт с блистерната течност, тъй като тя може да бъде потенциално заразна. Освен това трябва да се обърне внимание на адекватната хигиена на ръцете.
