Нощна слепота

Синоними в по-широк смисъл

Медицински: Hemeralopia

дефиниция

Нощувка слепота е нарушена приспособимост на очите към тъмнината. За засегнатите могат да се видят само контури. Адаптацията на очите към светлината е много бърза, докато адаптацията към тъмнината отнема много дълго време, от 30 до 50 минути.

Oбобщение

Нощни слепи са хора, чиито очи не могат да се адаптират добре към тъмното. Най-вече такава истинска нощ слепота, който се среща доста рядко, е вроден. Поради a дефицит на витамин А, той също може да бъде придобит.

При засегнатите пръчките (сензорни клетки на ретината, които отговарят за черно-бялото зрение) са нарушени във функцията си. Пациентите виждат много малко през нощта, а също и при здрач. Те разпознават само контури. В офталмолог (специалист по офталмология), нощ слепота се измерва и разпознава с помощта на устройства. Няма терапия.

Причини

Нощна слепота може да бъде придобита или в повечето случаи вродена. Придобитата нощна слепота се дължи на лошото функциониране на някои сензорни клетки в ретина на окото. Ретината на човека се състои от много различни видове клетки.

Две от тях са пръчките и конусите. И двамата имат задачата да преобразуват падащата светлина в електрически сигнали и да ги провеждат към мозък. Конусите са отговорни за цветното зрение, докато пръчките са отговорни за черно-бялото зрение, т.е. за светлината и тъмнината - особено през нощта.

В случая на нощните слепи тези пръти са слабо функциониращи и оттук идва слепотата. В тъмнината само цветовете на пръчките не работят на тъмно („През нощта всички котки са сиви.“) Ако тези цветове се провалят, пациентите са почти слепи.

Може да се придобие и нощната слепота, което много рядко се случва днес, защото трябва да има дефицит на витамин А. А дефицит на витамин А може да бъде причинено или от твърде нисък прием, или от неизползваемост. Нощната слепота може да се появи и при различни основни заболявания.

Например промени в ретината, причинени от разпадането на рецепторите. В така наречената „ретинопатия пигментоза“ основно се унищожават пръчките. Пациентите забелязват нощна слепота на ранен етап.

Като правило способността да виждат цветовете не е особено ограничена при тези пациенти. Пациентите могат да виждат добре и на дневна светлина. Веднага след като светлината стане по-слаба и главно рецепторите за светло-тъмно или черно-бяло трябва да работят, болестта става забележима.

Нощната слепота се забелязва с това, че на очите им е много трудно да се адаптират към околната среда по здрач и на тъмно. Зрението на пациента е много ограничено. Остротата на зрението при ярка светлина обаче не се влияе. При пигментната ретинопатия пръчките, отговорни за нощното виждане, се унищожават. В този случай съществува пълна слепота, ако светлината е твърде слаба.