миокард

дефиниция

- сърце мускул (миокард) е специален вид мускул, който се намира само в сърцето и образува по-голямата част от стената на сърцето. Чрез редовната си контракции, той е отговорен за кръв се изтласква от сърце (задачата на сърцето) и се изпомпва през тялото ни, правейки го жизненоважно.

Структура на сърдечния мускул

- сърце мускулът има както гладки, така и набраздени мускулни характеристики и следователно представлява специална форма. По отношение на структурата тя съответства повече на набраздената, т.е. скелетна мускулатура. Отделните мускулни влакна са структурирани по такъв начин, че протеини отговорни за свиването, актин и миозин, са подредени толкова редовно, че тази специална структура гарантира, че клетките показват някаква набраздена структура под поляризираща светлина.

Тубулната система (мембранно ограничени пространства в цитоплазмата, които служат като калций съхранява и по този начин играе изключително важна роля в мускулната контракция) също е подобна на тази при набраздените мускули, поради което сърцето, подобно на скелетните мускули, е способно на бързо и най-вече мощно свиване. Характеристика, която клетката на сърдечния мускул (кардиомиоцит) има общо с клетките на гладкия мускул, обаче е, че всяка клетка има свое собствено ядро, което обикновено се намира в средата на цитоплазмата. Рядко има две ядра на клетка, докато в скелетната мускулна клетка може да има стотици.

Следователно, за разлика от набраздените мускулни клетки, тук говорим само за „функционален“ синцитий, тъй като клетките са тясно свързани, но не са слети заедно. Освен това има свойства, които притежават само сърдечните мускули: Например, важна характеристика е, че отделните клетки на сърдечния мускул са свързани помежду си чрез така наречените лъскави ивици (disci intercalares). Тези лъскави ивици съдържат десмозоми и контакти за залепване. Това са и двете структури, които помагат за стабилизиране на клетъчната структура и позволяват прехвърлянето на сила между отделните клетки. От друга страна, лъскавите ленти също съдържат междинни връзки, т.е. практически малки „пролуки“ между съседни клетки, през които е възможен поток на йони и по този начин електрическо свързване.