Кой не трябва да получава интубационна анестезия? | Интубационна анестезия

Кой не трябва да получава интубационна анестезия?

интубация също носи някои рискове, като нараняване на гласните струни или други структури в уста и областта на гърлото, което може да доведе до преглъщане и говорни нарушения и дори загуба на глас. Следователно, интубация трябва да се извършва само за гореспоменатите показания. Може да се извършват кратки операции на крайниците, урогениталния тракт (с изключение на лапароскопски процедури) или кожата обща анестезия и използване на a ларингеална маска или дори под регионална анестезия.

Процедура на интубационна анестезия

Пациентът е поставен в легнало положение с глава леко издигнат на малка възглавница. Предварително се прави венозен достъп, за да се приложат необходимите лекарства. Силно болкоуспокояващо (напр. Суфентанил или фентанил) се прилага първо.

След това анестетикът (обикновено пропофол) се инжектира. Ако пациентът спи и спре дишане, пациентът първо се проветрява с маска, която се поставя здраво върху лицето. След това се инжектира мускулен релаксант (напр. Цис-атракуриум или сукцинилхолин), който отпуска всички мускули на тялото и особено мускулите на ларинкс.

Глотисът се отваря и тръбата (дишане тръба) може да се вкара в трахеята с помощта на шпатула (ларингоскоп). Балонът около тръбата се надува (= блокира) чрез малка тръба, като по този начин затваря трахеята. Въздухът вече може да се прилага само през лумена на тръбата. The дишане тръбата е свързана с вентилатора чрез маркуч, който поема дишането за спящия пациент.

Индукция на анестезия

Въведение означава прехвърляне на буден пациент в дълбоко спящ пациент. В процеса, болка, съзнанието и мускулната сила се елиминират. За това са необходими три групи лекарства - силно обезболяващо (напр. Суфентанил), наркотичен (пропофол) и мускулен релаксант (напр. цис-атракуриум). Процесът на интубация и настройката на вентилатора също е част от въведението. В края на интубацията пациентът се позиционира за операцията, при което трябва да се внимава да се гарантира, че частите на тялото са разположени внимателно и аксиално правилно, за да се избегнат повреди при позициониране.