Клиничният термометър е специален инструмент, използван за определяне на телесната температура. Използва се за откриване треска.
Какво представлява клиничният термометър?
В наши дни живак термометърът е заменен от цифровия термометър. Работата му се извършва с помощта на батерии. С помощта на клиничен термометър може да се определи температурата на човешкото тяло. Той се счита за медицински инструмент и принадлежи към всяко лекарство сандък. Първите клинични термометри са направени от Даниел Габриел Фаренхайт (1686-1736). Тъй като обаче бяха дълги 60 сантиметра, бяха трудни за използване. Освен това резултатите от измерванията им бяха доста неточни. През 1867 г. клиничният термометър е модифициран от английския лекар Томас Клифорд Олбът (1836-1925). С дължина от 15 сантиметра беше лесен за използване и можеше също така да осигури прецизни измервания на телесната температура. Приблизителният размер се използва и до днес.
Форми, видове и видове
Използват се няколко вида клинични термометри. По този начин има живак разширителни термометри, цифрови клинични термометри и инфрачервени термометри. Класическата форма на термометър се формира от живак термометър. Той действа чрез разширяване на относително голямо количество живак в тънък слой капилярен. Стъклен шип се добавя към капилярен за да се покаже максималната телесна температура. С повишаване на температурата живакът в термометъра се повишава като част от температурната скала. След измерване на температурата, термометърът трябва да се разклати, за да го върне в първоначалното си положение. Има обаче здраве риск, ако токсичният живак изтече навън. Например, той може да се изпари при стайна температура и да причини тежко отравяне при вдишване. От 2009 г. живачни клинични термометри вече не могат да се продават в Европейския съюз. В наши дни живачният термометър е заменен от цифровия термометър. Работи се с помощта на батерии. Термометърът се активира с натискане на бутон. Измерването приключва, когато телесната температура спре да се повишава след определено време. Краят на треска измерването се сигнализира с бипкане. Стойността на температурата може да се разчете на цифров дисплей. В болниците се използват и специални цифрови термометри за уши. Те позволяват бързо определяне на телесната температура в ухото. Определянето обаче не винаги е точно. Друг вариант е инфрачервеният термометър. Ето, инфрачервено лъчение излъчвани от тъпанче или се измерва челото. След това специална леща записва лъчението. За да се покаже телесната температура, инфрачервено лъчение се превръща в стойност на температурата. Времето за измерване е само няколко секунди.
Структура и режим на работа
Принципът на клиничния термометър се основава на смяната на течни, газообразни и твърди вещества. В зависимост от нивото на температурата се стига до разширяване на съдържащата се измервателна течност. По принцип клиничният термометър се състои от цифров дисплей или скала, реактивна измервателна течност в контейнер, подобен на съд, и сонда. Обвивката от стъкло служи за тяло на термометъра. За да бъде подходящ за измерване на температура, термометърът трябва да има обхват на измерване от 35 до 42 градуса по Целзий и разделителна способност от 0.1 градуса по Целзий. Освен това е важно да се запише максималната температура, получена по време на измерването. За измерване на телесната температура могат да се използват различни методи. Аксиларният метод за измерване в подмишницата е особено често срещан. В този случай пациентът захваща термометъра под мишницата в подмишницата. Въпреки че този метод има предимството да бъде удобен, той също се счита за неточен. За разлика от това, орално измерване в устна кухина е по-точен. Измервателният връх обаче трябва да постига добър контакт с устната тъкан. Измервателният връх трябва да бъде сублингвален, т.е. под език. Нито пък горещо, нито студ храна трябва да се яде преди измерването. Пероралното измерване не е подходящо за пациенти, страдащи от кашлица намлява студ. Най-прецизният метод е ректалното измерване в анус. За тази цел пациентът вкарва върха на термометъра в неговия анус. Този метод е най-точен, тъй като позволява треска да се измерва вътре в тялото. Определените температури са приблизително с 0.4 градуса по Целзий по-високи, отколкото под мишниците или в устна кухина. Ректалното измерване се оказа особено полезно за деца и неспокойни пациенти. Други методи за определяне на телесната температура включват измерване в ухото, в областта на слабините или във влагалището.
Медицински и здравни ползи
Клиничният термометър е изключително важен за диагностични цели. Например с негова помощ може да се определи дали пациентът страда от треска или не. Освен това телесната температура може да се определи относително точно, което предоставя информация за температурата на пациента състояние. В ранните сутрешни часове телесната температура на здрав човек е около 36.5 градуса по Целзий в анус, 36.2 градуса под език и 36.0 градуса в областта на подмишниците. През деня температурата след това може да се повиши с около един градус. Максималната стойност се достига в късния следобед. Клиничен термометър се използва в случай на съмнение за висока температура и инфекциозни заболявания. Прави се разлика при измерването между повишена телесна температура, умерена температура и висока температура. Треската се класифицира като умерена, ако температурата е до 39 градуса по Целзий. От друга страна, ако телесната температура се повиши до 39.1 градуса, говорим за висока температура. Чрез редовно измерване на треската е възможно, наред с други неща, да се разпознае типичното протичане на някои заболявания. Това е важно за диагностиката, както и за хода на медицинското лечение.