Кратък преглед
- Описание: Височинната болест се отнася до група симптоми, които са резултат от недостиг на кислород на голяма надморска височина (напр. планини).
- Симптоми: Обикновено симптомите са неспецифични (напр. главоболие, гадене, замайване), но може да се развие животозастрашаващ височинен белодробен оток или мозъчен оток на голяма надморска височина.
- Причини: Трудности на тялото да се адаптира поради намалено съдържание на кислород и налягане на въздуха на по-висока надморска височина.
- Диагноза: разговор с лекаря, физикален преглед (напр. кръвен тест, кръвно-газов анализ, рентгенова снимка, CT, MRI).
- Лечение: Почивка, физическа почивка, лекарства (напр. болкоуспокояващи, антиеметици, дексаметазон, ацетазоламид), приложение на кислород. При тежки случаи е необходимо и бързо слизане на по-ниска надморска височина.
- Курс: При правилно лечение симптомите обикновено изчезват в рамките на един до два дни. При тежки случаи (напр. белодробен оток на голяма надморска височина или мозъчен оток на голяма надморска височина) и/или неадекватно лечение, съществува риск засегнатите лица да изпаднат в кома и да умрат.
- Превенция: Бавното изкачване и привикването на тялото към надморската височина е най-добрата превантивна мярка. В изключителни случаи и само по лекарско предписание помагат лекарства като ацетазоламид или дексаметазон.
Какво е височинна болест?
Височинната болест (известна също като височинна болест, или HAI; или болест на D'Acosta) е набор от симптоми, които се появяват поради липса на кислород в тялото на голяма надморска височина. В този случай тялото не е в състояние да преработи по-ниското съдържание на кислород във въздуха и падащото въздушно налягане на голяма надморска височина и развива различни симптоми.
Височинната болест е най-забележима под формата на главоболие. Обикновено може да се избегне чрез подходяща профилактика, особено чрез бавно адаптиране към надморската височина. Ако засегнатото лице не реагира правилно и се изкачи на по-висока надморска височина въпреки симптомите, оплакванията могат да се превърнат в животозастрашаващ височинен мозъчен оток или височинен белодробен оток.
В зависимост от симптомите, които се появяват, височинната болест се разделя на:
- Остра планинска болест (накратко AMS)
- Височинен мозъчен оток (накратко HACE).
- Височинен белодробен оток (HAPE)
Тези форми на височинна болест се срещат както самостоятелно, така и в комбинация една с друга. Преходът от едната към другата форма често е плавен.
На каква надморска височина се появява височинната болест?
Възможно е симптоми на височинна болест да се появят на надморска височина до около 2,500 метра. Най-често се среща остра височинна или планинска болест. Среща се при около 30 процента от планинските туристи, които са над 3,000 метра. В редки случаи височинната болест се появява на надморска височина до 2,000 метра.
При екстремни височини над около 5,300 метра обикновено се развиват тежки форми на височинна болест (височинен церебрален оток и височинен белодробен оток) и са животозастрашаващи. Те са сред най-честите причини за смърт сред планинарите.
Жителите на планината (например в Андите) обикновено не показват симптоми на височинна болест, защото телата им са се адаптирали към условията на околната среда.
Кой е засегнат?
Височинната болест по същество може да засегне всеки, който отива на по-висока надморска височина (напр. планинарство или пътуване до по-високи места) или живее там (напр. жители на планински села). До един на всеки четирима души, които живеят на ниска надморска височина или в низините и прекарват известно време на надморска височина над 2,500 метра, без бавно да се аклиматизира тялото към нея, показват (обикновено леки) симптоми на височинна болест.
Старите хора са засегнати също толкова често, колкото и по-младите, мъжете също толкова често, колкото и жените, а спортистите не по-рядко от нетренираните. Дори дали някой пуши не играе роля в това дали ще развие височинна болест или не. Само децата изглежда са по-податливи на височинна болест от възрастните.
Какви са симптомите на височинната болест?
Симптомите на височинната болест обикновено започват с главоболие, световъртеж, гадене и общо неразположение. Пулсът се ускорява (тахикардия). Тези ранни предупредителни признаци за започваща или остра височинна болест трябва да се приемат сериозно. Най-малкото е важно засегнатите да си починат незабавно.
Симптомите обикновено се появяват шест до десет (най-рано четири до шест) часа след излагане на надморска височина (над 2,000 до 2,500 метра).
Едва когато симптомите изчезнат напълно, е препоръчително да продължите изкачването. Ако страдащите продължат да се издигат въпреки симптомите, състоянието им обикновено се влошава в рамките на дванадесет до 24 часа. Има ясни предупредителни знаци като:
- Засегнатият се чувства гаден и трябва да повърне.
- Има силно продължително главоболие; обикновено в челото и слепоочията, рядко едностранно или в задната част на главата; главоболието се засилва при физическо усилие.
- Неговата ефективност спада бързо. Той може да се справи само с трудности.
- Засегнатото лице получава сърцебиене.
- Дори без стрес му е трудно да диша.
- Чувства се психически поразен, апатичен и объркан.
- Засегнатото лице развива суха кашлица.
- Чувства се замаян и световъртеж.
- Има нестабилна походка („залита“).
- Той отделя много по-малко урина от обикновено (по-малко от половин литър тъмна урина на ден).
- Засегнатото лице не може да заспи или да спи през нощта (нарушения на съня).
- Ръцете и краката понякога се подуват.
Ако засегнатото лице продължава да игнорира симптомите, съществува остра опасност за живота! В този случай е необходимо незабавно да се предприемат спешни мерки (подаване на кислород и медикаменти) и спускане на по-ниска надморска височина.
В крайния стадий на височинната болест (риск от височинен мозъчен и белодробен оток) симптомите се влошават допълнително: главоболието е непоносимо силно, а сърцебиенето и гаденето се засилват. В някои случаи засегнатите физически вече не са в състояние да слязат. На този етап те често вече не могат да отделят урина.
Височинен белодробен оток
Ако височинната болест вече е напреднала, течността се натрупва в белите дробове и мозъка (оток). При височинен белодробен оток страдащите започват да кашлят силно, което прави дишането още по-трудно. Някои кашлят ръждивокафява слуз в процеса. Височинен белодробен оток се наблюдава при около 0.7 процента от алпинистите, които са над 3,000 метра надморска височина.
Височинен церебрален оток
Ако се развие мозъчен оток на голяма надморска височина, хората с височинна болест изпитват халюцинации и са много чувствителни към светлина (фотофобия). Някои се държат странно („луди“) на този етап, излагайки себе си и другите на опасност. Първоначалната сънливост понякога завършва с изпадане в безсъзнание. Височинният церебрален оток засяга около 0.3 процента от катерачите над надморска височина от 3,000 метра.
Ако след това не се направи нищо, засегнатите обикновено умират поради тежките усложнения.
Как се развива височинната болест?
Височинната болест възниква, когато тялото изпитва трудности при адаптирането към условията на околната среда на голяма надморска височина. С увеличаване на надморската височина – например при изкачване на висока планина – атмосферното налягане и съдържанието на кислород във въздуха намаляват. Това намалява парциалното налягане на кислорода (показва количеството кислород в кръвта), което води до свиване на кръвоносните съдове в белите дробове. По този начин белите дробове абсорбират по-малко кислород, в резултат на което тялото вече не се снабдява с достатъчно кислород чрез кръвта (хипоксия).
На надморска височина от 5,000 метра съдържанието на кислород е само половината от това на морското равнище. На над 8,000 метра само 32 процента от съдържанието на кислород на морското равнище е достъпно за алпиниста.
Липсата на кислород в кръвта кара тялото да се опитва да се адаптира към новите условия. Дишането се ускорява и сърцето бие по-бързо, за да транспортира повече кислород в тялото през белите дробове. Ако в резултат на това органите все още не са достатъчно снабдени с кислород, възниква височинна болест.
Липсата на кислород намалява налягането в белодробните алвеоли, причинявайки повишено отлагане на вода от кръвоносните съдове в околната тъкан. При определени обстоятелства това води до натрупване на течност в белите дробове и мозъка (оток) – развива се височинен белодробен оток или височинен мозъчен оток.
Как лекарят поставя диагнозата?
Тъй като симптомите на височинната болест често са неспецифични в началото, важно е лекарят да прегледа внимателно засегнатото лице. В повечето случаи фактът, че засегнатото лице показва симптомите на голяма надморска височина, вече показва височинна болест.
За диагностика лекарят първо провежда подробен разговор (анамнеза). След това той извършва физически преглед. Ако, например, лекарят забележи затруднения в походката и забележим спад в производителността в допълнение към силно главоболие и гадене, това вече са ясни признаци на височинна болест.
Освен това лекарят изключва други причини за симптомите. Например, главоболието се появява и при слънчев удар, мигрена, липса на течности или високо кръвно налягане (хипертония). За тази цел лекарят пита например къде се появява главоболието (напр. на челото, в задната част на главата, в слепоочията) и откога съществува (вече преди изкачването или едва след това?).
Лекарят изследва и кръвта. Анализът на кръвните газове и кръвните стойности помагат да се изключат други заболявания (напр. пневмония), при които се появяват подобни симптоми.
Ако се подозира оток в белите дробове или мозъка, лекарят извършва допълнителни изследвания. Те включват например рентгеново изследване на гръдния кош, компютърна томография на главата и белите дробове или електроенцефалография (ЕЕГ, измерване на мозъчни вълни).
Въпреки че височинната болест не стои непосредствено зад всеки симптом на голяма надморска височина, подозрението е валидно, докато не бъде поставена ясна диагноза.
Какво може да се направи срещу височинната болест?
При първите признаци на остра височинна болест е важно страдащите да дадат време на тялото си да се адаптира. При леки до умерени симптоми се препоръчва почивен ден и почивка. Също така е важно да приемате много течности, но не и алкохол.
За лечение на леки симптоми като главоболие може да се вземе аналгетик (напр. ибупрофен). Срещу гаденето помагат антиеметиците, които потискат гаденето. Важно е обаче симптомите да се приемат сериозно и да не се прикриват с лекарства: почивайте и не продължавайте да ставате, докато имате симптоми!
Ако тези мерки не подобрят симптомите след един ден, важно е да слезете от 500 до 1,000 метра надморска височина. При тежки симптоми или ако симптомите продължават да се влошават, е необходимо хората с височинна болест да слязат незабавно и възможно най-далеч, както и да потърсят медицинска помощ.
Ако симптомите са тежки, лекарите дават на засегнатото лице кислород чрез кислородна маска. За да се предотврати или намали задържането на вода в тялото (оток), те прилагат диуретик (дехидратиращо лекарство), например ацетазоламид.
При височинен мозъчен оток лекарят прилага и кортизон (дексаметазон); в случай на белодробен оток на голяма надморска височина, лекарят прилага антихипертензивно лекарство (напр. нифедипин или тадалафил).
Тези лекарства не са подходящи за самолечение или профилактика на височинна болест! В случай на тежки симптоми винаги е необходимо медицинско лечение.
В някои случаи има смисъл да се лекува засегнатото лице в хипербарна камера или в мобилен хипербарен сак. Там той отново е изложен на по-високо атмосферно налягане, което съответства на спускане на по-ниска надморска височина.
Каква е прогнозата?
Леките симптоми на височинна болест обикновено изчезват в рамките на един до два дни. При условие:
Засегнатите не продължават да нарастват.
- Ще си вземете почивен ден.
- Те се отнасят лесно към себе си физически.
- Пиете достатъчно (поне 1.5 литра на ден).
Обратно, тежки симптоми като мозъчен оток на голяма надморска височина или белодробен оток на голяма надморска височина представляват остра опасност за живота. Ако засегнатите не се лекуват бързо и последователно, съществува риск те да изпаднат в кома и впоследствие да умрат. Височинен мозъчен оток се среща при около 0.3 процента от катерачите над 3,000 метра, височинен белодробен оток при около 0.7 процента, от които около 40 процента от засегнатите умират във всеки случай.
Как да се предпазим от височинна болест?
За да предотвратите височинна болест, е важно да дадете време на тялото си да се адаптира към променените условия на околната среда (аклиматизация). Това е така, защото колкото по-бързо се изкачвате, толкова по-голям е рискът от развитие на височинна болест. Скоростта, с която се изкачвате, е много по-важна от надморската височина, която достигате.
Единствената ефективна защита тук е правилната „тактика“ по време на изкачване: от надморска височина между прибл. 2,500 до 3,000 метра, покриват не повече от 300 до 500 метра надморска височина на ден. Правете еднодневна почивка на всеки три до четири дни. Ако имате повишен риск от височинен мозъчен или белодробен оток (напр. сърдечно заболяване), препоръчително е да изминавате не повече от 300 до 350 метра надморска височина на ден.
Ако имате сърдечно-съдово или белодробно заболяване, трябва да потърсите съвет от лекар, преди да отидете на надморска височина над 2,000 метра!
Ако искате да изкачите общо 4,000 до 5,000 метра надморска височина, препоръчително е да прекарате няколко дни до седмица преди това между 2,000 и 3,000 метра надморска височина, за да аклиматизира тялото. Едва когато тази фаза на аклиматизация приключи, трябва да продължите да се изкачвате бавно.
В изключителни случаи е възможно да се предотврати височинната болест с лекарства. Те обикновено са предназначени за хора, които трябва неочаквано да се изкачат на голяма надморска височина, като например персонал за спешна помощ, който спасява ранен човек. В някои случаи превантивното лечение е полезно и за хора, които вече са били засегнати от височинна болест.
Превантивните лекарства трябва да се обмислят само в отделни случаи! Те не заместват мярката за аклиматизиране на тялото към надморска височина и трябва да се приемат само след консултация с лекар!
При остри спешни случаи също е полезно да носите мобилна хипербарна камера или хипербарна чанта.
