Каква е продължителността на живота, ако глиобластомът е неработоспособен? | Продължителност на живота при глиобластом

Каква е продължителността на живота, ако глиобластомът е неработоспособен?

Ако глиобластом е неоперабилен поради своята локализация, напр. ако туморът е твърде дълбок или твърде близо до жизненоважни области, прогнозата се влияе отрицателно в сравнение с хирургично отстранени глиобластоми. Все още няма много проучвания, които могат да направят ясни научни изявления по този въпрос, но се предполага, че операцията може да удължи оцеляването. Целта на терапията винаги е да се премахне глиобластом възможно най-пълно. Ако обаче хирургичната терапия не е възможна, лечението обикновено започва под формата на химио- и радиотерапия.

Каква е продължителността на живота без лечение?

Поради много бързия, изместващ растеж, продължителността на живота при диагностициране на глиобастом е много кратка. В рамките на няколко седмици се образуват множество локални натрупвания на туморни тъкани в целия мозък. Бързият растеж причинява увеличаване на налягането в костите череп и компресия на жизненоважни центрове в мозък стъбло (включително дихателния център). Средното време за оцеляване без комплексно лечение от хирургично отстраняване (резекция), химио- и радиотерапия следователно е само около два месеца.

Възможно ли е лечение?

глиобластом (WHO степен 4) е един от злокачествените мозък тумори. Поради своя много бърз и изместващ растеж, той има много лоша прогноза. Глиобластомите обикновено се развиват само в напреднала възраст (около 60-годишна възраст).

Първоначалните симптоми зависят от местоположението на тумора. Бързият растеж на тумора причинява бързо повишаване на налягането в рамките на череп, който компресира други области на мозъка. В резултат на това симптоми като гадене, повръщане и тежки главоболие са възможни.

В по-нататъшния ход на заболяването по-нататъшният растеж също може да причини нарушения на съзнанието и, ако мозъчният ствол е компресиран, дихателна парализа. Избраната терапия е хирургично отстраняване в комбинация с лъчение и химиотерапия, като се вземе предвид местоположението, размерът на тумора и общите положения на пациента състояние. Това може да забави растежа на тумора и да облекчи всички симптоми.

Поради изместването на тумора в околната мозъчна тъкан обаче хирургичното отстраняване никога не може да премахне всички туморни клетки. Следователно терапията може само да забави развитието на туморния растеж само с няколко месеца. Средната продължителност на живота след диагностициране на глиобластом е 10 до 15 месеца.

Глиобластом, т.е. глиома от степен 4, е много агресивен и бързо нарастващ тумор. След поставяне на диагнозата продължителността на живота обикновено е само няколко години. При глиобластома продължителността на живота варира леко в зависимост от генетичния състав (т.нар. Степен на метилиране MGMT) на тумора.

В зависимост от генетичния статус средната продължителност на живота е само 1-2 години. Анапластичните астроцитоми са глиоми от степен 3 на СЗО. За разлика от дифузните астроцитоми, туморната маса вече се състои главно от злокачествени клетки, които нарастват, измествайки се в околната мозъчна тъкан.

Възможен е по-нататъшният преход в глиобластом (степен 4). Анапластичните астроцитоми се проявяват и в зряла възраст (около 35-годишна възраст). Симптомите и терапията са подобни на тези при дифузните астроцитоми.

Средната продължителност на живота след диагностициране на тумора е около 9 години. Глиома от степен 3, т.е. анапластична астроцитом, е по-агресивен тумор. Продължителността на живота не е толкова добра, колкото на глиома от степен 1 ​​и 2 и е средно само 3 до 4 години.

Генетичните фактори на тумора (така наречената IDH мутация) обаче също играят важна роля тук. При благоприятен генетичен профил, продължителността на живота също може да бъде до 6-8 години. Дифузните астроцитоми са глиоми от степен 2 на СЗО.

За разлика от пилоцистичните астроцитоми, тези тумори вече могат да съдържат изолирани злокачествени клетки. Следователно е възможен по-нататъшен растеж и преминаване към глиома степен 3/4. Дифузните астроцитоми обикновено се проявяват в зряла възраст (около 35-годишна възраст).

В зависимост от тяхната локализация са възможни множество симптоми. По правило хирургичното отстраняване не води до пълно отстраняване на тумора, поради което резекцията се комбинира с лъчение и химиотерапия. Средната продължителност на живота след дифузна диагноза астроцитом е около 11 години.

При глиома от степен 2, т.е. дифузни астроцитоми, продължителността на живота е няколко години. Средната продължителност на живота е 7-8 години, но тя силно зависи от различни генетични характеристики на тумора (така наречената IDH мутация) и в най-добрия случай може да бъде до 10 години. Доброкачественият глиом (степен 1 ​​по СЗО) се нарича още пилоцистичен астроцитом.

Това е най-често срещаният първичен тумор при деца. Средната възраст на заболяването е 10 години. Пилоцистичните астроцитоми не метастазират.

Симптоми, причинени от тумора (напр повръщане, координация нарушения) възникват поради компресията на околните мозъчни области. В този случай е необходимо хирургично отстраняване на тумора. Чрез тази резекция пациентът може да бъде излекуван от тумора.

Глиома степен 1, т.е. пилоцитен астроцитом, има значително по-добра продължителност на живота от глиобластома (глиома степен 4). С основно доброкачествения пилоцитен астроцитом, над 90% от пациентите оцеляват след 5 години. Ако туморът бъде отстранен напълно, има шанс за излекуване, тъй като този тумор обикновено не става злокачествен.