Фалангите са сред костните структури на горните крайници на мускулно-скелетната система на човека. Всички пръсти, с изключение на палеца, се състоят от три отделни костни членове (фаланги), които са свързани ставите.
Какво е фаланга?
Ръката е функционално силно сложният захващащ апарат на хората. Той е грубо съставен от карпуса, метакарпуса и пръстите. Костните структури, т.е. осемте карпални кости, пет метакарпални кости и 14 фаланги, образуват основната рамка на ръката. От анатомична гледна точка пръстите се свързват дистално с метакарпалната кости и на практика маркирайте петте крайни връзки на ръката. The пръст кости от петте пръста, т.е. палец, индекс пръст, средния пръст, безименния и малкия пръст, са съставени от няколко отделни костни връзки, така наречените фаланги. Кохезията и подвижността на костите се основават на шарнирната връзка на тези отделни фаланги, включително необходимите мускули, сухожилия и връзки.
Анатомия и структура
Пръстите са съставени от два крайника в случая на палеца и три крайника във всички останали пръсти. Започвайки от метакарпуса дистално, те се разделят концептуално на проксимална, средна и дистална фаланга или първи (проксимален), втори (медиален) и трети (дистални) крайници. Обозначението се основава на тяхната близост или разстояние от багажника на тялото. От структурна гледна точка фалангите, т.е. костните фаланги, принадлежат към удължените тръбни кости, които се състоят от две съвместни окончания, покрити с хрущял и вал, лежащ между тях. Съответно те се състоят от проксимална основа, тяло и дистално глава. Първата фаланга, проксималната фаланга, обикновено е най-дългата от фалангите, въпреки че дължината варира при различните пръсти. Средната фаланга също е междинна по дължина между дисталната и проксималната фаланги. Третата фаланга е най-късата в сравнение с останалите фаланги. Отделните фаланги са свързани с малки ставите. Между съответните метакарпали и свързаните с тях проксимални фаланги се намират метакарпофалангеалните ставите, разговорно известен като кокалчетата. Двата реда стави, разположени между проксималната и средната фаланга и средната и дисталната фаланга, се наричат пръст средни стави и дистални стави на пръстите. Те се наричат още проксимални и дистални интерфалангеални стави.
Функция и задачи
По този начин има три стави на всеки от показалеца, средния, пръстеновидния и малкия пръст: проксималната става и двете междуфалангеални стави. Съответно, базовите стави на пръсти 2 до 5 са функционално разпределени към така наречените яйчни стави, които позволяват две посоки на движение: Движения в дясната и лявата страна, т.е. отвличане намлява аддукция, както и движения напред и назад, т.е. флексия и екстензия. Междуфаланговите стави са шарнирни стави и следователно имат една степен на свобода с флексия и удължаване. В сравнение с останалите пръсти, на палеца има само две стави. Базовата става анатомично и функционално съответства на седловинна става. Както при ставата на жълтъка, движенията в две посоки, т.е. отвличане намлява аддукция както и флексия и екстензия, може да се извърши. Основната функция на седловата става е опозиционната функция, т.е. противопоставянето на палеца на останалите пръсти. Разнообразните, прецизни възможности за движение на ръката се основават на шарнирните, свободно движещи се пръсти. Целевото взаимодействие между палеца и останалите пръсти формира основата за различните прецизни и мощни захвати и по този начин за фината моторика, т.е. за сложни последователности на движенията. Фината двигателна подвижност на пръстите е от съществено значение за функции като хващане, докосване, поддържане или задържане и им позволява да се справят и да движат предмети по контролиран и координиран начин. Освен това пръстите имат комуникативно значение, тъй като те са предпоставката за жестове, писане или дори езици на жестовете.
Болести
Липсващите пръсти или функционално ограничените пръсти могат сериозно да възпрепятстват способността за действие в ежедневието. Причините за функционалните ограничения или ограничената подвижност могат да бъдат различни модели на заболяване, като например ревматизъм, подагра намлява артрит, но също така фрактури, тумори или генетични малформации.полиартроза се отнася до дегенеративно износване на няколко стави едновременно, особено на крайните и средните стави на пръстите и палец седловинна става. Симптомите обикновено се дължат на преждевременно износване или прогресивно разрушаване на защитната става хрущял. Прави се разлика между Хебърден артроза, когато са засегнати ставите на края на пръста и артрозата на Бушар, когато са засегнати средните стави на пръста. Артроза от палец седловинна става се нарича ризартроза. Симптоматично, скованост на ставите, ставен оток или осезаеми изпъкналости, както и зависими от натоварването болка а по-късно се появяват и болки в покой. С напредването на заболяването пациентът обикновено развива и лоша стойка, което е свързано с промяна в ставната структура. Ставите имат все по-ограничена подвижност и дори могат да се втвърдят в патологични позиции. Подобни симптоми се наблюдават при възпалителни системни заболявания, като ревматоиден артрит, който също атакува и унищожава ставите. Курсът е предимно хронично-прогресиращ, но понякога също с рецидиви и много индивидуална клинична картина. Вродените малформации включват адактилия, при която обикновено липсват всички пръсти от едната страна, и полидактилия, с прекомерен брой пръсти. В клинодактилия присъстват странично огънати крайници на пръстите, причинени от изолирана малформация или като съпътстваща генетични заболявания. В контекста на a фрактура на пръстите може да бъде засегната проксималната, средната или дисталната фаланга. Причината за фрактура обикновено е травма, т.е. пряка външна сила към костта.
