Аносмия: Причини, лечение, прогноза

Кратък преглед

• Какво е аносмия? Загуба на способността за обоняние. Подобно на частичната загуба на обоняние (хипосмия), аносмията е едно от обонятелните разстройства (дизосмия).
• Честота: Аносмията засяга около пет процента от хората в Германия. Честотата на това обонятелно разстройство нараства с възрастта.
• Причини: например вирусни респираторни инфекции като настинки с ринит, синузит или COVID-19, алергичен ринит, атрофичен ринит (форма на хроничен ринит), назални полипи, изкривена носна преграда, лекарства, замърсители и токсини, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, множествена склероза, травма на главата, мозъчен тумор и др.
• Диагноза: консултация лекар-пациент, УНГ преглед, обонятелни тестове, допълнителни изследвания при необходимост
• Лечение: в зависимост от причината, напр. с медикаменти (като кортизон), операция (напр. за назални полипи), обонятелно обучение; лечение на основните заболявания

В зависимост от това къде се намира причината за нарушеното обонятелно възприятие, лекарите разделят обонятелните разстройства като аносмия на синуазални и несинунасални:

Синуназално обонятелно разстройство

Аносмията или други обонятелни разстройства се описват като синусални, ако причината е заболяване или промяна в носа и/или параназалните синуси. Функцията на обонятелната лигавица в горния носен ход е нарушена поради възпаление и/или пътят на вдишания въздух до обонятелната лигавица е повече или по-малко блокиран.

Загубата на обоняние е типична и за коронавирусната инфекция Covid-19, при която аносмията често се появява като ранен симптом. Все още не е напълно разбрано как точно възниква. Вероятно обаче са включени няколко фактора, като подуване на носната лигавица (синуназална причина), увреждане на обонятелната лигавица и прекъсване на обонятелния сигнален път в мозъка (несинуназални причини, вижте по-долу).

Друга възможна причина за обонятелно разстройство, свързано със синусите, е алергичният ринит: ако носната лигавица се възпали и подуе в резултат на сенна хрема или алергия към домашен прах, например, засегнатите могат да усещат миризмата само в ограничена степен или изобщо не .

В други случаи аносмията възниква във връзка с така наречения атрофичен ринит. При тази форма на хроничен ринит лигавицата изтънява и се втвърдява. Това често се случва при възрастни хора и тези, които страдат от грануломатоза с полиангиит (болест на Wegener). Атрофичен ринит с последваща аносмия може да се развие и след операция на синусите и при продължителни бактериални инфекции на носната лигавица.

Туморите в носа или параназалните синуси също могат да блокират пътя на въздуха, който дишаме, към обонятелния епител.

Не-синуназално обонятелно разстройство

Несинуназалните обонятелни нарушения са тези, причинени от увреждане на самия обонятелен апарат (обонятелна лигавица, обонятелен тракт).

Много често това е постинфекциозно обонятелно разстройство. Това е персистиращо нарушение на обонянието след временна инфекция на (горните) дихателни пътища, без интервал без симптоми между края на инфекцията и началото на обонятелното разстройство. В допълнение, до 25 процента от засегнатите възприемат миризмите по различен начин (паросмия) или съобщават за миризливи халюцинации (фантосмия). Постинфекциозните обонятелни разстройства вероятно се причиняват главно от директно увреждане на обонятелната лигавица (обонятелен епител).

Други възможни причини за несинуназално обонятелно разстройство са

• Черепно-мозъчна травма: В случай на падане или удар в главата, обонятелните нерви могат да бъдат напълно или частично прекъснати. Или могат да се появят синини или кървене в области на мозъка, които са отговорни за възприемането и обработката на обонятелни стимули. Частичната или пълната загуба на обоняние (хипосмия или аносмия) настъпва внезапно при такива травматични мозъчни увреждания.
• Токсични и вредни вещества: Те могат да причинят остро и хронично увреждане на обонятелната лигавица и по този начин да причинят несинусово обонятелно разстройство (напр. под формата на аносмия). Възможни отключващи фактори са формалдехид, тютюнев дим, пестициди, въглероден окис и кокаин. По същия начин лъчетерапията може да предизвика загуба на обоняние (аносмия) или частична загуба на обоняние (хипосмия) при пациенти с рак.
• Лекарства: Някои лекарства могат да причинят несинуназално обонятелно разстройство като страничен ефект. Те включват антибиотици (напр. амикацин), метотрексат (използван във високи дози като лекарство против рак), антихипертензивни лекарства (напр. нифедипин) и болкоуспокояващи (напр. морфин).
• Операции, инфекции и тумори вътре в черепа: Хирургия и тумори вътре в черепа, както и инфекции на централната нервна система могат да нарушат обонятелния сигнален път, причинявайки не-синуназална обонятелна дисфункция.
• Възраст: Способността за миризма естествено намалява с възрастта. Въпреки това, болестта на Паркинсон или Алцхаймер винаги трябва да се разглежда като възможна причина при по-възрастни хора със загуба на обоняние.

Ако не може да се намери причина за обонятелно разстройство, лекарите диагностицират „идиопатично обонятелно разстройство“. Следователно това е диагноза на изключване.

Аносмия: симптоми

Загубата на обоняние е централната характеристика на аносмията. Строго погледнато обаче, лекарите правят разлика между функционална и пълна аносмия:

• Функционална аносмия: Обонянието е толкова силно увредено, че вече не може да се използва разумно в ежедневието – дори ако някои миризми все още могат да се възприемат от време на време, слабо или за кратко. Това остатъчно обоняние обаче е незначително.

Независимо дали е функционална или пълна аносмия – ежедневният опит на засегнатите е прост: „Вече не усещам миризмата”, т.е. вече не мога да попитам собствения си нос дали млякото е кисело, тениската от предишния ден мирише на пот или парфюмният подарък от моя партньор е успех или пропуск.

В допълнение, много хора с аносмия имат проблеми с усещането за вкус: повечето от тях могат да усетят солени, кисели, сладки и горчиви неща нормално, но не могат да направят разлика между определени вкусове. Това е така, защото за това са необходими не само вкусовите, но и обонятелните рецептори на езика – само в комбинация вкусът може да се разкрие напълно.

Аносмия: Последици

Със загубата на обоняние обаче се губи не само обогатяващата функция на обонянието, но и неговата предупредителна функция: хората с аносмия не могат да усетят миризмата, например, когато храната гори на котлона, храната се е развалила или газовото отопление е изскочило изтичане.

По същия начин хората с аносмия не могат да усетят миризмата на пот или лошата миризма в банята или кухнята. Знанието, че за разлика от тях самите, другите хора могат да забележат това много добре, може да окаже голямо психологическо напрежение на страдащите от аносмия.

Аносмия: лечение

Дали и как може да се възстанови нарушеното обоняние зависи от причината за възникването му.

Хроничният риносинузит без носни полипи се лекува при възрастни с локални кортизонови препарати (спрей) и солена вода за изплакване на носа. Кортизонът има противовъзпалителен ефект; изплакването на носа помага за разхлабването на залепналата слуз. Ако са включени бактерии, лекарят понякога предписва и антибиотици.

Най-добре е кортизоновият спрей да се нанася „с главата надолу“. Ако впръскате спрея в двете ноздри в изправено положение, само малко количество от активната съставка ще достигне целта си. Ако използвате спрея обърнат, от друга страна, повече кортизон достига до обонятелната лигавица в носната кухина.

Самите носни полипи много често се отстраняват хирургично. Това подобрява назалното дишане и – ако полипите са блокирали входа на синусите – намалява риска от рецидивиращ синузит. И двете могат да подобрят нарушеното обоняние. Ако имате тумор в носа или синусите, който блокира пътя на вдишания въздух към обонятелния епител, обикновено се извършва и операция. Същото важи, ако извитата носна преграда причинява хипосмия или аносмия като пречка за въздушния поток.

Ако обонятелното разстройство се дължи на алергичен ринит, локалните кортизонови препарати са най-обещаващият вариант за лечение. Независимо от това дали и до каква степен обонянието на засегнатото лице е нарушено, самата алергия може да се лекува според нуждите (напр. избягване на алергени, доколкото е възможно, евентуално хипосенсибилизация).

Няма общи насоки за лечение на аносмия или други обонятелни разстройства, причинени от други форми на ринит (като ринит с неизвестна причина = идиопатичен ринит). Вместо това в такива случаи се препоръчват индивидуални опити за лечение.

Ако лекарството предизвика загуба на обоняние, лекуващият лекар може да провери дали препаратът може да бъде прекратен. След това обонятелното разстройство обикновено изчезва. Ако прекъсването не е възможно, понякога дозата може да се намали. Това може поне да подобри способността за обоняние.

В никакъв случай не трябва да прекъсвате предписаното лекарство по ваша инициатива или да намалявате дозата! Винаги първо обсъждайте това с Вашия лекар.

Структурирано обонятелно обучение се препоръчва и при пациенти с постинфекциозни обонятелни разстройства. Ако е възможно, обучението трябва да започне през първата година след появата на обонятелното разстройство. Ако е необходимо, може да се опита и медикаментозно лечение (допълнително), например с кортизон.

Ако основните заболявания като Алцхаймер, множествена склероза или мозъчни тумори стоят зад (частичната) загуба на обонянието, тяхното специализирано лечение е от първостепенно значение.

Не е възможно лечение на вродена и свързана с възрастта аносмия.

Обонятелно обучение

Както споменахме, експертите препоръчват структурирано обонятелно обучение, особено при постинфекциозни обонятелни разстройства. Това може да бъде полезно и при обонятелни разстройства след травматично мозъчно нараняване.

Обонятелните тренировъчни писалки също се използват по подобен начин за диагностика на обонятелни разстройства (вижте по-долу). Като алтернатива на такива писалки, някои хора използват флакони с чисти етерични масла за обонятелно обучение.

Можете също да използвате паметта си, за да тренирате обонянието си. Например, опитайте се да запомните точната миризма на прясно изпечени канелени звезди или прясно смляно кафе. Или помислете как мирише въздухът, когато се изсипе силен дъжд в горещ летен ден.

Съвети за ежедневието

• Алармите за дим във вашите собствени четири стени винаги са важни – но особено ако страдате от аносмия и следователно не можете да откриете миризмата на изгоряло на ранен етап.
• Имате ли все още поне част от обонянието си? Тогава добавянето на концентрирани аромати към вашата храна може да я направи по-вкусна и приятна.
• Съхранявайте храната си правилно. Ако е необходимо, отбележете датата на закупуване и датата на отваряне (напр. за кутии или кашони за мляко). Използвайте храната в препоръчания период. Запомнете също: В допълнение към миризмата и вкуса, консистенцията и цветът на някои храни също могат да показват разваляне.
• Някои хора с аносмия се придържат към фиксирани графици за лична хигиена, преобличане и почистване на банята и кухнята. В крайна сметка собственият им нос не може да сигнализира кога е време за подобни дейности. Фиксираните графици дават на засегнатите чувство за сигурност, когато става дума за собствената им чистота и тази на дома им – често голямо психологическо облекчение.

Медицинска история

За да изясни обонятелното нарушение, лекарят първо ще снеме медицинската ви история (анамнеза). За да направи това, той ще ви попита за вашите симптоми и възможните причини за обонятелно разстройство. Възможните въпроси включват напр

• Колко време не можете да помиришете нищо?
• Изгубили ли сте внезапно обонянието си или разстройството на обонянието се е развило бавно?
• Загубата на обоняние пълна ли е или все още можете да усещате отделни, слаби миризми?
• Имате ли други симптоми, като проблеми с вкуса?
• Имате ли/имали ли сте инфекция на горните дихателни пътища, която може да е свързана с обонятелното разстройство?
• Имали ли сте нараняване на главата или операция, преди да загубите обонянието си?
• Имате ли някакви предшестващи медицински състояния, като хроничен синузит или алергии?
• Взимате ли някакви лекарства и ако да какви са?

Физическо изследване

Интервюто с медицинската история е последвано от УНГ преглед, включително ендоскопия на носа (риноскопия). По време на детайлното изследване на носа, назофаринкса, параназалните синуси и обонятелната цепнатина (областта в горния носов проход, където се намира обонятелната лигавица), лекарят ще търси признаци на подуване, възпаление, носни полипи и секреция.

Те могат също да ви помолят да дишате през всяка ноздра на свой ред, докато държите другата затворена с ръка. Това ще покаже дали въздушният поток от едната страна може да е възпрепятстван.

Тест за миризма

Ето някои тестови процедури в подробности:

Пръчки за смъркане

„Sniffin' sticks“ (онятелни пръчици) са флумастери, пълни с аромат. Те са предпочитан метод за изясняване на обонятелни нарушения, тъй като са лесни за провеждане и са възможни различни варианти на изследване.

Например, обонятелните писалки могат да се използват за извършване на идентификационен тест. Това тества способността на пациента да разпознава и прави разлика между различни аромати. За да направи това, лекарят държи една след друга 12 или 16 различни „пръчици за смъркане“ под двете ноздри на пациента. Пациентът трябва да се опита да идентифицира съответния аромат с помощта на карта за избор, на която са посочени всички аромати.

UPSIT

Съкращението UPSIT означава Тест за идентифициране на миризми на Университета на Пенсилвания. При този процес 40 различни аромата, опаковани в микрокапсули, се нанасят върху хартия. Веднага щом една капсула се потърка с писалка, се освобождава съответният аромат. Пациентът е помолен да се опита да го идентифицира от списък с четири думи.

CCCRC

Тестът на Conneticut Chemosensory Clinical Research Center (CCCCC) съчетава идентификационен тест и прагов тест: В идентификационния тест пациентът трябва да разпознае и назове десет различни аромата, представени му в стъклени или пластмасови флакони. В допълнение, обонятелният праг се тества с разтвори на бутанол с различни концентрации.

Измерване на обонятелния потенциал

Като тестови вещества лекарят държи различни чисти аромати пред носа на пациента един след друг, например аромат на роза (химикал: фенилетилов алкохол). Обикновено предизвиква само слабо възбуждане на обонятелните нерви. Това е в контраст със сероводорода, например, с неговата силна миризма на развалени яйца.

Измерването на обонятелния потенциал е много сложно. Поради това се извършва само в специализирани клиники и медицински практики.

Други тестове

Аносмия: прогресия и прогноза

По принцип обонятелните разстройства като аносмия не са лесни за лечение и способността за обоняние не винаги може да се нормализира отново. Шансовете за успех обикновено са по-добри за по-млади пациенти и непушачи, отколкото за възрастни хора и пушачи. Не са възможни обаче точни прогнози, а само общи индикации:

Аносмията или хипосмията в контекста на остра вирусна инфекция на (горните) дихателни пътища като възпаление на носната лигавица (ринит) или синузит обикновено не е причина за безпокойство. Обонятелното нарушение обикновено е временно и се подобрява отново, след като инфекцията се излекува. В случай на продължително възпаление обаче обонянието може да бъде трайно нарушено или напълно изгубено, тъй като обонятелният епител прогресивно се разрушава или ремоделира.

Ако лекарства, токсини или замърсители са причина за обонятелно разстройство, способността за обоняние може да се подобри отново, след като тези вещества бъдат прекратени (напр. след химиотерапия). Възможно е обаче и необратимо увреждане с трайно обонятелно разстройство, например ако киселините са унищожили основния слой на обонятелния епител.

При около две трети от всички пациенти с постинфекциозни обонятелни разстройства, обонянието се подобрява спонтанно в рамките на една до две години. В останалата част нарушеното обоняние или загубата на обоняние остава постоянно. Като цяло, колкото по-млад е пациентът и колкото по-кратка е продължителността на разстройството, толкова по-големи са шансовете за подобрение.

• високо остатъчно пълзене
• женски пол
• ранна възраст
• непушач
• няма странични разлики в обонятелната функция
• Разстройството на обонянието не съществува толкова отдавна

В случай на обонятелни разстройства, свързани с основни заболявания като Паркинсон, Алцхаймер или диабет, не е възможно да се предвиди дали и до каква степен способността за обоняние ще се подобри отново в резултат на лечението на основното заболяване.

Свързаното с възрастта естествено намаляване на обонянието не може да бъде спряно или поправено. Също така нищо не може да се направи за вродена аносмия.