„Wara neman“ - за древните германски народи това означавало да обърнат внимание на нещо. От този момент до „възприемане“, т.е. схващане как е нещо, в тялото се извършват много сложни процеси, в които участват множество структури. За да оцелее, организмът трябва да намери пътя в заобикалящата го среда - среда, която непрекъснато се променя и непрекъснато изпраща безброй стимули. Те трябва да бъдат получени, сортирани според важността, обработени и интерпретирани и мозък трябва да реши дали реакцията е необходима и разумна и ако е така, да я инициира. Повечето от тези процеси протичат постоянно и несъзнателно, само малка част достига до съзнанието.
Възприемане, познание и аперцепция.
Възприятието или аперцепцията е тясно свързано с познанието, термин, получен от латинската дума за познание. То се определя непоследователно, но обикновено означава обработка и преоформяне на информация в мозък, което се изразява чрез способности като обучение, памет, внимание, умения за планиране, креативност, размисъл или воля и е важна част от индивидуалното отпечатване.
Съзнателното улавяне на възприетото след доброволно насочване на вниманието се нарича още аперцепция.
С всички сетива
За да приемат информация от заобикалящата ги среда, хората притежават различни сетивни органи. Всеки от тях е специализиран в определен физически или химичен стимул и мозък след това сглобява тези части от пъзела в цялостна картина на околната среда. За да ограничат потока от информация, стимулите трябва да имат определена интензивност. Ако са твърде слаби, изобщо не се възприемат; ако са твърде силни - и по този начин потенциално опасни - предизвикват неспецифичен болка сензация.
Сензорните органи включват органите на зрението, слуха, миризма, баланс намлява вкус, но също така и други стимулни рецептори като механорецепторите, които реагират на натиск, докосване или разтягане, например в мускулите.
По принцип сензорните клетки могат да бъдат разделени на екстерорецептори и ентерорецептори, като екстерорецепторите получават стимули отвън, като светлина, звук, миризми или допир, и ентерорецептори, регистриращи стимули в тялото, като напр. кръв налягане.
