Ваксинация срещу полиомиелит

дефиниция

полиомиелит, известен също като полиомиелит или просто полиомиелит, е инфекциозно заболяване, което може да доведе до централната нервната система (CNS) е засегнат. В повечето случаи инфекцията остава без симптоми, но някои страдащи могат да получат постоянна парализа. Обикновено крайниците са засегнати от тези парализи.

Ако са засегнати и дихателните мускули, механични вентилация трябва да се използва и пациентът може да умре. Полиомиелитът се счита за унищожен в Германия. Последният регистриран случай се е случил в Германия през 1990 г.

Независимо от това, Постоянната комисия за ваксинация (STIKO) препоръчва децата да бъдат ваксинирани срещу полиомиелит. В други страни, особено в Нигерия, Афганистан и Пакистан, болестта все още не е унищожена, така че пътниците да могат да пренасят патогените обратно в Германия. За да се унищожи болестта в световен мащаб, е необходимо децата и възрастните в Германия да продължат да бъдат ваксинирани, така че германците да не са повече потенциални носители на болестта. Може да се предположи, че полиовирусът ще бъде следващият унищожен вирус поради ваксинация в световен мащаб.

Синоними

Полиомиелит, полиомиелит

За профилактика на полиомиелит има мъртва ваксина, която се прилага парентерално. Приложената преди това орална ваксинация вече не се използва поради опасността от паралитик, свързан с ваксината полиомиелит. Няма противопоказания срещу парентералната ваксина.

Първата ваксинация срещу полиомиелит може да се прилага на възраст от два месеца. Обикновено тази ваксинация се прилага като шесткратна ваксинация като така наречената комбинирана ваксина. След това ваксинацията се извършва заедно с ваксинация срещу дифтерит, коклюш кашлица, тетанус, Haemophilus influenzae и хепатит Б, така че децата трябва да бъдат ваксинирани само веднъж, вместо шест пъти.

За да се постигне така наречената основна имунизация, ваксината трябва да се инжектира общо четири пъти. Ако се спазва календарът за ваксинация на Постоянната комисия за ваксинация, ваксинациите се правят на възраст от два месеца, три месеца, четири месеца и последната ваксинация между единадесетия и четиринадесетия месец. Трябва да има поне четири до шест седмици между всяка ваксинация.

Цялостната основна имунизация на полиомиелит се провежда заедно с пет други ваксини като шесткратна ваксинация. Въпреки че ваксинацията като комбинирана ваксина има смисъл, ваксинацията срещу полиомиелит може да се прилага и като моновалентна ваксина, т.е. като единична ваксинация. В този случай са необходими само две до три ваксинации за основна имунизация, които се прилагат между първата и втората година от живота.

Ваксинацията срещу полиомиелит е една от ваксинациите, която трябва да се обнови след определен период от време след основната имунизация, за да се гарантира постоянна защита. Бустерната ваксинация обикновено се дава заедно в комбинирана ваксина с бустерната ваксина тетанус, коклюш кашлица намлява дифтерит. Трябва да се прилага на възраст между девет и седемнадесет години.

След това обикновено не е необходима допълнителна бустерна ваксинация. Само в отделни случаи се препоръчва допълнителна бустерна ваксинация от съображения за безопасност. Това се отнася за пътуващите в страни с риск от полиомиелит, чиято последна ваксинация срещу полиомиелит е била преди повече от 10 години, както и за хора, които работят в лабораторията и са с повишен риск от излагане на полиовирус или имат контакт с пациенти с полиомиелит.