Въведение
болезнен ставите може да бъде много неудобно за засегнатите. Ежедневните движения стават тежест и често обикновените движения могат да се извършват само в болка. Причините за дискомфорта могат да бъдат многобройни и да се дължат както на банални причини, така и на хронични заболявания.
болки в ставите могат да бъдат групирани според различни критерии. Прави се разлика между остра, подостра и хронична болки в ставите, при което острата болка в ставите се развива внезапно, под-острата болка в ставите става по-силна за няколко дни и хроничната болка в ставите продължава в продължение на седмици или месеци. Също така се прави разлика между моно- и полиартикуларно участие, т.е. дали само едно или няколко ставите са засегнати.
В зависимост от причината може да има типични разлики. Освен това болка могат да бъдат допълнително класифицирани в зависимост от това дали е с постоянна интензивност във времето, увеличава се с времето или изчезва междувременно и винаги се появява периодично. Качеството на болка може да бъде определящ фактор, т.е. дали болката е доста остра или тъпа.
Интензивността на болката обикновено се пита от лекаря по скала от 1 до 10. Често обаче е така болки в ставите че възприеманата интензивност на болката не корелира непременно със степента на увреждане на ставите. По-долу са дадени някои заболявания, които могат да бъдат свързани с болки в ставите.
Артроза
Артроза се отнася до износване на ставата. В Германия тази болест се среща особено често в коляно съединение, тъй като е подложен на особен стрес. Приблизително 2/3 от всички хора на възраст над 65 години са засегнати от болестта, въпреки че тежестта на състояние може да варира значително и не всички страдащи изпитват симптоми.
Прави се разлика между първично и вторично артроза. Основна артроза се основава на a хрущял дефект, за който не може да бъде определена точна причина. Вторичната артроза се причинява от неправилно натоварване, претоварване, предишно възпаление на ставата (артрит) или някои метаболитни заболявания.
Болката обикновено се появява при стрес. Особено потъмняването след продължително седене се описва от засегнатите като болезнено. В хода на артрозата, засегнатите ставите може да се деформира и да се появят ставни изливи.
Терапия Артроза първоначално се лекува с противовъзпалителни лекарства и интензивна физиотерапия за подобряване на подвижността. Обезболяващите може да се използва за облекчаване на симптомите. Ако консервативните мерки не помогнат, има някои процедури, които могат да се използват алтернативно.
Например, има възможност за инжектиране на т.нар хондропротективи в ставата. Хондропротективи са лекарства, които са предназначени да защитят хрущял от по-нататъшно влошаване. Здравословно хрущял може да се вземе и от по-малко стресирана хрущялна зона на ставата и да се трансплантира до основните стресови точки (т.нар. автотрансплантация).
Подобен метод е хондроцитът трансплантация, при който от здравия хрущял се отстраняват няколко хрущялни клетки. Те се култивират в продължение на няколко седмици и след това се прикрепват към увредения хрущял. Чрез образуването на нов хрущял тези трансплантирани клетки могат да компенсират вредата до известна степен.
Хирургичните процедури са алтернатива, особено ако артрозата вече е по-напреднала. Ставата може да бъде заменена с ендопротеза (например изкуствена коляно съединение) или скована (артродеза). Ендопротезата е дългосрочно решение, но ставата обикновено се разхлабва отново след около 10 години и след това трябва да се оперира отново.
Поради тази причина човек би искал да избягва, ако е възможно, използването на ендопротеза преди 60-годишна възраст. Последващите операции обикновено са много по-сложни от първата операция, тъй като костното вещество все повече се губи и костта е по-малко устойчива поради процеси на стареене и остеопоротични промени. При артродеза (заздравяване на ставите) съответното съединение е фиксирано в едно положение, например чрез винтове или проводници, и не може да бъде премествано след това. Въпреки че това обикновено води до трайно освобождаване от болка, тази процедура също е придружена от пълна загуба на функция в засегнатата става.
