Терминът „максиларна синузит”(Лат. Синузит maxillaris) се използва в денталната терминология, за да опише разпространението на възпалителни процеси в параназални синуси от горна челюст. В допълнение към острата форма на синузит, възпалителните процеси също могат да поемат хроничен ход.
Почти всяка форма на синузит трябва да се лекува с антибиотик. В повечето случаи този вид синузит възниква в резултат на дълготраен респираторен тракт инфекция (особено при кашлица и ринит). В хода на продължителното дразнене на носната лигавица, засегнатите пациенти изпитват подуване на лигавиците и стесняване на пътищата на потока от носния секрет. В резултат на това съществува риск това бактерии и други патогени мигрират директно от нос в параназални синуси, където те се размножават и предизвикват възпалителни процеси чрез екскрементите си. В допълнение, може да присъства общо нарушение на потока на назалната секреция (от чисто анатомичен характер), поради стесняване на пътищата на потока и по този начин да допринесе за развитието на синузит.
Антибиотична терапия
Освен тези типични причини, които обикновено могат да бъдат лекувани само с прилагане на антибиотик, причините за синузит могат да бъдат и от различно естество. В такива случаи трябва да се предприемат допълнителни терапевтични мерки в допълнение към лечението с антибиотик. Тъй като максиларен синус се намира в непосредствена близост до устна кухина и дългите корени на горните кътници (лат.
кътници) достигат до максиларен синус при много пациенти патологичните процеси в областта на зъбите също могат да бъдат причина за възпаление на максиларния синус. Особено в хода на кариозни дефекти или възпаление на върха на корен на зъба, патогени, особено бактерии, може да се движи директно от устна кухина в максиларен синус, се размножават там необезпокоявани и накрая атакуват чувствителната му тъкан. Последицата в повечето случаи е едностранно подчертан синузит, който обаче може да се разпространи и от двете страни на максиларния синус.
Освен това може да има причини, които да доведат до развитие на синузит чрез самото стоматологично лечение. В медицинската терминология такива случаи се наричат т. Нар. Ятрогенни причини. В този контекст, екстракции (издърпване на зъб) на кътници на горна челюст представляват голямата опасност от отваряне на максиларния синус.
Това се дължи и на понякога огромната дължина на корените на горна челюст кътници. Ако отворът на максиларния синус не е открит от лекуващия зъболекар, изкуствено създадена директна връзка между устна кухина, който е силно населен с бактерии, и максиларният синус продължава. В резултат на това патогените, особено бактериите, могат да мигрират в максиларния синус, да се размножават безпрепятствено и да причинят дългосрочно увреждане на тъканта.
За да се предотврати силна реакция на организма, засегнатият пациент обикновено се лекува с прилагане на антибиотик при отваряне на максиларния синус. Освен това изкуствено създадената връзка между уста и максиларният синус трябва да бъде затворен. В повечето случаи зъболекарят успява да направи това, като го покрива с помощта на собствените венци на пациента.
В случай на големи отвори, може да се наложи използването на изкуствен покриващ материал. Както приемането на антибиотика, така и затварянето на максиларния синус са сред спешно необходимите мерки за лечение по време на отваряне на максиларен синус. Ако една от тези терапевтични мерки бъде пропусната, възпалителните процеси могат да се разпространят и в останалата част от параназални синуси.
Пациентите, страдащи от синузит, показват различни симптоми. При тези форми, които се дължат на бактериална или вирусна инфекция, обикновено се появява ринит или поне значително увеличаване на отделянето на назална секреция. Синузитът, свързан с инфекцията, може да се лекува с прием на антибиотик за 5-7 дни.
Повечето пациенти също описват силно чувство на натиск в областта на горната част на бузата и челото. Тази симптоматика се дължи на повишеното налягане в максиларния синус и обикновено намалява отново малко след прилагането на антибиотика. В повечето случаи за лечение на синузит се предписва т. Нар. Широкоспектърен или широкоспектърен антибиотик, който е ефективен срещу различни бактериални патогени. собствена власт, тъй като в противен случай тя няма да може да развие пълния си ефект.
Освен това трябва да се гарантира, че продължителността на приема на антибиотици не се съкращава произволно. Опасността от образуване на резистентност (развитие на нечувствителност) на бактериалните щамове може да се увеличи в противен случай. По време на лечението с антибиотика пациентът може да получи странични ефекти като диария и/или повръщане. В случай на притеснения относно такива нежелани лекарствени ефекти, трябва спешно да се консултира зъболекарят, отговарящ за лечението.
Всички статии от тази поредица:
