Абсцеси на костта (кост абсцес) също се наричат остеомиелит. Тук се прави разлика между ендогенна и екзогенна форма. Ендогенната форма се причинява от бактерии (по-специално стафилококи, Pseudomonas и Proteus) от кръв страна, т.е. от бактерии в кръв.
Екзогенната форма обикновено се появява след фрактури или наранявания на меките тъкани. Чрез това отваряне на травма, бактерии след това може да мигрира в костта и да доведе до кост абсцес. Ендогенната форма се среща главно при юноши (до 16-годишна възраст), докато възрастните са по-малко склонни да заразят ендогенната форма.
Симптоми на абсцес на костите
Пациенти с остра кост абсцес обикновено се оплакват втрисане, Високо треска и имат повишени стойности на левкоцитите и така наречената смяна наляво (увеличени млади и незрели кръв клетки). Освен това има местен натиск болка на мястото на абсцеса и придружаващо пастообразно подуване на околната тъкан. При хронични абсцеси съществува риск от фистула формиране. В този случай оплакванията на пациента обикновено не са толкова остри, колкото при острата форма.
Диагноза
Първо, кръвна картина дава първа индикация за тежестта на заболяването. По време на възхода през треска, трябва да се вземат кръвни култури, за да се получи евентуално съответно доказателство за зародиш. An рентгенови лъчи на съответната кост може да даде индикация за костен абсцес чрез леко изсветляване (обикновено в началото на заболяването).
Колкото по-напред напредва костният абсцес, толкова по-хлабава се появява костната структура на съответното място. Освен това, an ултразвук, ЯМР или скелет сцинтиграфия може да се извърши. По време на операция може да се направи и намазка, за да се получат съответните бактерии.
Терапия на костен абсцес
Усложнения на костен абсцес
На първо място, съществува риск остър абсцес да се развие в хронична форма, която се повтаря отново и отново и трябва да се оперира няколко пъти. След хирургично отстраняване на абсцеса, възпаление, заздравяване на рани могат да се появят нарушения и следоперативни инфекции, което налага повторна операция. В крайни отделни случаи може да се наложи ампутиране на засегнатия крайник, за да се предпази тялото от животозастрашаващи отравяне на кръвта.
