Хъркането (rhonchopathy) (синоними: уста дишане; ринхопатия (хъркане); хъркане; хъркане; ICD-10 R06.5: уста дишане) се отнася до звуци (понякога до 90 dB силни), причинени от фарингеалните мускули на спящия човек, които отпускат и мъжец намлява меко небце пърхащи в дишащия въздух.
Хъркането се брои сред паразомниите. Това са активирания на различни телесни системи, които се случват по време на сън. Тези явления също включват сомнамбулизма (сомнамбулизъм), скърцане със зъби (бруксизъм) и говорене по време на сън (сомнилокви).
При много страдащи хъркането се появява във връзка с положението на тялото. Предпочитание се дава на хъркането в легнало положение.
При деца, които хъркат, причината винаги трябва да бъде изяснена, за да може своевременно да се отстранят сериозни нарушения.
Първично хъркане (синоними: обичайно хъркане, хъркане без дишане паузи, доброкачествено хъркане) е когато ритъмът на дишане и качеството на съня не са нарушени. Това се случва предимно при мъжете и на средна възраст.
Ако засегнатото лице хърка силно и най-вече нередовно, трябва да се изследва дали има т.нар синдром на сънна апнея присъства. Това е състояние при които дишането спира по време на сън поради запушване на дихателните пътища и често се случва по няколкостотин пъти на нощ. По дефиниция паузите в дишането трябва да продължат поне 10 секунди синдром на сънна апнея да бъде заподозрян. Синдром на сънна апнея засяга приблизително 4% от мъжката популация (предимно на средна възраст) и 2% от възрастните жени (предимно жени след менопауза / менопауза). Може да се раздели на следните две подгрупи:
- Синдром на обструктивна сънна апнея - характеризиращо се с запушване (стесняване) или пълно затваряне на горните дихателни пътища по време на сън; най-честата форма на сънна апнея.
- Синдром на централната сънна апнея - характеризира се с многократно спиране на дишането поради липса на активиране на дихателните мускули.
- Освен това все още съществуват различни смесени форми на двете групи
Хъркането може да предшества синдром на обструктивна сънна апнея от много години.
Съотношение между половете: мъжете са по-засегнати от жените.
Честотен пик: хъркането се появява с увеличаване на възрастта. Основното хъркане се среща предимно при мъже на средна възраст.
Разпространението (честота на заболяванията) е 60% от мъжете и 40% от жените (в Германия). Във възрастовата група мъже над 50 години дори 60-80% са засегнати. При децата разпространението е 10%.
Курс и прогноза: В повечето случаи хъркането не е необходимо да се лекува, тъй като няма опасност здраве. В тези случаи става дума за така нареченото първично хъркане, което означава, че ритъмът на дишане и качеството на съня остават необезпокоявани. Ако обаче има синдром на сънна апнея, засегнатите страдат от липса на кислород поради паузите на дишането, което ги кара да спят лошо. По този начин те са уморени през деня. Освен това, синдромът на сънна апнея може да доведе до различни вторични заболявания (напр хипертония (високо кръвно налягане), коронарни сърце заболяване (ИБС)). Следователно трябва да се лекува във всеки случай. Не са редки случаите, когато хъркането кара съпрузите да спят в отделни спални поради „шумовото замърсяване“. В такива случаи също е важно за партньорството да се направи нещо по отношение на хъркането.
