Хормони на надбъбречната жлеза | Хормони

Хормони на надбъбречната жлеза

Надбъбречните жлези са два малки, произвеждащи хормони органи (така наречените ендокринни органи), които дължат името си на местоположението си вдясно или вляво бъбрек. Там се произвеждат и предават в организма различни пратеници с различни функции за организма кръв. Важен вид хормон е т.нар минерални кортикоиди.

Най-важният представител е алдостеронът. Той е активен основно в бъбрек и играе основна роля в регулирането на солта баланс там. Това води до намалено освобождаване на натрий чрез урината и в замяна на повишена екскреция на калий.

Тъй като водата следва натрий, ефектът на алдостерон спестява съответно повече вода в тялото. Липса на минерални кортикоиди, например в надбъбречна жлеза заболяване като Болестта на Адисън, води до висок калий и ниско натрий нива и ниски кръв натиск. Последствията могат да включват циркулаторен колапс и сърдечна аритмия.

След това трябва да се приложи заместителна хормонална терапия, например с таблетки. В надбъбречните жлези, т.нар глюкокортикоиди се образуват, наред с други неща (други имена: кортикостероиди, кортизон производни). Тези хормони имат ефект върху почти всички клетки и органи на тялото и повишават готовността и способността за изпълнение.

Например те вдигат кръв ниво на захар чрез стимулиране на производството на захар в черен дроб. Те имат и противовъзпалителен ефект, който се използва при терапията на много заболявания. Например, изкуствено произведени глюкокортикоиди се използват при лечение на астма, кожни заболявания или хронични възпалителни чревни заболявания.

Това обикновено са кортизон или химични модификации на този хормон (например преднизолон или будезонид). Ако тялото е изложено на твърде голямо количество глюкокортикоиди, могат да възникнат негативни ефекти, като например остеопороза (загуба на костно вещество), високо кръвно налягане и натрупване на мазнини на глава и в багажника. Твърде високи нива на хормони могат да възникнат, когато тялото произвежда твърде много глюкокортикоиди, както при Болестта на Кушинг. По-често обаче свръхпредлагането се причинява от лечение с кортизон или подобни вещества за по-дълъг период от време. Ако е необходимо обаче, страничните ефекти се приемат, ако ползите от лечението превишават нежеланите ефекти. В случай на краткосрочна терапия с корстизон, като правило не трябва да се страхуват от странични ефекти.