Хомеопатия
Хомеопатичното лечение се счита за ефективно от някои хора с подути сливици. Лечението трябва да бъде индивидуално, в зависимост от причините и симптомите. Препоръчително е да потърсите съвет от специалист.
Например, фитолака може да се използва, когато е подут бадеми са тъмночервени, има пробождане болка, затруднено преглъщане, умора, език е покрит в средата и горещите напитки усилват болката. Вместо, Apis mellifica може да бъде в подкрепа, ако подути сливици са огнено червени, мъжец е подут, гърлото и фаринкса се чувстват подути, уста е суха, но не жадна и трудности при преглъщане се появяват особено при хранене и пиене. В допълнение, хепар сулфурис може да бъде подкрепяща при гнойни възпаление на сливиците когато има интензивно, пробождане болка излъчваща към ухото и чувствителност към студ и напрежение.
Меркурий може да се използва и за болезнени, гнойни възпаление на сливиците с лош дъх и повишено слюноотделяне. Lachesis може да се използва и за облекчаване на едностранно подути сливици и болки в гърлото, които се влошават от топли напитки. беладона и други вещества също могат да имат поддържащ ефект.
Като правило се препоръчват 5 глобули 3 пъти на ден, в подходяща потентност, съгласувана със специалиста. Ако симптомите не се подобрят или влошат, определено трябва да се потърси лекар. Хомеопатичните мерки не заместват конвенционалното медицинско лечение.
Домашни средства
Продължителността на подутите сливици може да варира значително в зависимост от причината и обстоятелствата. В случай на неусложнено, остър тонзилит, симптомите обикновено отшумяват след 3-5 дни. Често заболяването се излекува напълно след 1-2 седмици без никакви трайни увреждания.
В някои случаи обаче възпаление на сливиците може да продължи повече от три месеца. Някои автори го наричат хроничен тонзилит. Други вече определят тонзилит, който продължава повече от две седмици като a хронично заболяване.
Други автори говорят за хроничен тонзилит ако се случва няколко пъти в годината. Числото също се дискутира. Има и автори, които правят дефиницията на хроничен тонзилит в зависимост от клиничната картина, т.е. симптомите на засегнатото лице. И накрая, задачата на лекуващия лекар остава да направи индивидуална оценка и да препоръча подходящи мерки.