Кръвообращение: устройство, функции и нарушения

Какво е кръвообращението?

Кръвоносната система е самостоятелна съдова система с функции за захранване и изхвърляне. Снабдява всички клетки на тялото с жизненоважни вещества като кислород (свързан с червения кръвен пигмент хемоглобин), хранителни вещества, витамини и минерали. От друга страна, отпадъчните продукти (като въглероден диоксид) се отвеждат от тъканите чрез кръвта. Освен това в кръвта циркулират вещества (като хормони) и защитни клетки на имунната система.

Кръвта се задвижва от сърцето. Мощният кух мускул изпомпва кръв през съдовете ден и нощ, като по този начин поддържа кръвообращението. Сърцето и съдовата система заедно образуват сърдечно-съдовата система.

Система за ниско налягане и система за високо налягане

В системата с високо налягане – състояща се от лявата камера по време на систола и всички артерии (включително аортата и артериолите) – кръвното налягане е много по-високо: тук то варира между около 80 mmHg (по време на диастола) и 120 mmHg (по време на систола). Системата за високо налягане побира около 15 процента от общия кръвен обем.

Малко и голямо кръвообращение

Кръвоносната система се състои от два взаимосвързани кръга: голямо кръвообращение или системно кръвообращение и малко кръвообращение или белодробно кръвообращение.

Каква е функцията на кръвоносната система?

Най-важната задача на кръвообращението е разпределението и отстраняването на хранителни вещества, преносни вещества и газове. За повече подробности вижте следните текстове:

Белодробна циркулация

Всичко важно за малкото кръвообращение можете да прочетете в статията Белодробно кръвообращение.

Портална циркулация

Специална част от кръвоносната система е венозната циркулация, която транспортира кръвта от храносмилателния тракт през черния дроб до долната празна вена. Можете да прочетете повече за това в статията Кръвообръщение на порталната вена.

Как се регулира кръвообращението?

Кръвоносната система или кръвното налягане се регулира от различни механизми, включващи, наред с други, автономната нервна система и хормони.

Обратно, спадът на кръвното налягане също се регистрира от сензори и се съобщава на мозъка. Активирането на симпатиковата нервна система ускорява сърдечната честота, а съдовете се свиват – кръвното налягане отново се повишава.

Важни сензори за регулиране на кръвното налягане също се намират в бъбреците. Те се регистрират при намаляване на притока на кръв към бъбреците. В резултат на това веществото ренин се освобождава все повече, което от своя страна предизвиква освобождаването на ангиотензин II. Този хормон причинява свиване на съдовете, което повишава кръвното налягане.

В дългосрочен план кръвообращението или кръвното налягане могат да се контролират от водния и електролитния баланс. Ако кръвното налягане е повишено, тялото може да отдели повече вода през бъбреците и по този начин да намали обема на кръвта – кръвното налягане спада. Ако кръвното налягане е твърде ниско, бъбреците могат да задържат повече вода в тялото, за да увеличат кръвния обем и по този начин отново кръвното налягане.

Високото кръвно налягане (артериална хипертония) е голямо бреме за сърцето и кръвообращението: страдащите имат кръвно налягане от 140/90 mmHg или повече за дълъг период от време. Без лечение това уврежда сърцето и кръвоносните съдове.

Ако първата (систолично) кръвно налягане е под 100 mmHg, е налице хипотония (ниско кръвно налягане). Това е от медицинско значение само ако засегнатото лице показва симптоми като намалена работоспособност, нарушена способност за концентрация или студени ръце и крака.

При някои хора бързото ставане от легнало или седнало положение причинява внезапно спадане на кръвното налягане (ортостатична хипотония): Страдащите се чувстват замаяни, имат звън в ушите и трептене пред очите. Възможни са и други симптоми като сърцебиене, изпотяване и бледност и дори циркулаторен колапс и припадък (синкоп).