Толкова инфекциозни са стрептококите
Няма точна мярка за „заразността“ на бактерии. Въпреки това, стрептококи може да се разпространи по различни пътища, което благоприятства инфекцията. Ако стрептококи се лекуват с антибиотици, те вече не са заразни след около 24 часа. Ако антибиотичната терапия е прекратена преждевременно или без антибиотици, стрептококи все още може да бъде заразна до няколко седмици.
Това е типичният път на заразяване
Типичният път на заразяване е пряк или непряк контакт между двама души. Следователно трябва да се поддържа добро ниво на хигиена в случай на инфекция и публичните институции трябва да се посещават отново само след като инфекцията отшуми. В някои случаи стрептококите могат да се предадат на второ лице по въздуха.
След това се нарича капкова инфекция и е, например, типичният път на заразяване със стрептококи ангина. Стрептококите обикновено се предават чрез директен контакт. Често стрептококите достигат първо до ръцете и след това се предават на лигавиците на носоглътката при докосване на лицето.
Те обаче могат да оцелеят и върху повърхности и по този начин да бъдат косвено предадени на втори перон. Друг възможен път на предаване е чрез т.нар капкова инфекция. При кашляне или кихане във въздуха се отделят мънички капчици, които след това могат да бъдат вдишани от втори човек.
Тъй като капчиците могат да съдържат и патогени като стрептококи, те се пренасят директно към носа и устната кухина лигавицата и може да причини инфекция там. Streptococcus agalactiae също често се предава чрез полов акт в случай на инфекции на пикочен канал. Следователно лечението на двамата партньори при такава инфекция е важно.
- Чрез директен контакт
- Чрез капковата инфекция
Голям брой различни стрептококи принадлежат към типичните патогени на кожната флора. Следователно те се появяват върху кожата, без да предизвикват инфекция. Трябва да се прави разлика между онези стрептококи, които причиняват заболяване при хората.
Бета-хемолитичните стрептококи като streptococcus pyogenes или agalactiae могат да причинят инфекции на меките тъкани по кожата. Това се случва особено ако кожата е много суха и напукана или ако вече е предварително повредена, например от стъпалото на спортиста. Има голямо разнообразие от стрептококи, които не причиняват болести при хората, т.е. те не са патогенни за хората.
Много от тези безвредни стрептококи се срещат естествено върху лигавицата в областта на назофаринкса. Всеки човек има различен състав от бактерии на носната лигавица, които могат да играят важни роли. Ако нос, особено през зимните месеци, след това се атакува от патогенни за човека стрептококи, като Streptococcus pneumoniae, клиничната картина на параназалните синузит се развива.
Тогава това се проявява с гноен секрет от нос и чувство на натиск в областта на засегнатия синус. Треска, блокиран нос и общо чувство на заболяване също може да се появи. В повечето случаи инфекцията преминава сама, така че често не се изисква изследване на стрептококи и не антибиотици са нужни. Ако обаче рискови фактори като имуносупресия или високи треска присъстват, може да се обмисли антибиотична терапия.
В идеалния случай урината трябва да бъде стерилна. Това означава, че не бактерии трябва да присъства в урината. Въпреки това, цял набор от бактерии колонизират интимната зона, включително зоната около изхода на пикочен канал, така че често може да възникне замърсяване.
Както Streptococcus agalactiae, така и Enterococci могат да причинят инфекции на пикочните пътища мехур or пикочен канал, което означава, че стрептококите могат да бъдат открити в урината. Streptococcus agalactiae причинява възпаление на уретрата (уретрит). При мъжете уретрит се проявява с a изгаряне на уретрата и т. нар. бонжур капково.
Капката Bonjour е малка гной капка, която може да се види сутрин преди първото уриниране. При жените възпалението на уретрата обикновено се придружава от изтичане от влагалището намлява болка в долната част на корема. За лечение, антибиотикът доксициклин се използва и партньорът също трябва да бъде лекуван, за да не се повтори повторното предаване по време на полов акт.
Ентерококите в урината показват a мехур инфекция. Особено често страдат жените цистит поради късата им уретра. Типичните симптоми са чести, болезнени позиви за уриниране и усещане за парене при уриниране.
Некомплицираното цистит може да се лекува с единична доза фосфомицин, например. Във влагалището млечнокиселите бактерии предпазват от инфекции с други бактерии, като стрептококи. Млечнокиселите бактерии, както подсказва името им, произвеждат млечна киселина и поддържат вагиналната среда възможно най-кисела.
Честото полово сношение със сменящи се партньори, редовно вагинално напояване, антибиотична терапия или дори стрес води до дисбаланс в лигавичната флора на влагалището. Патогени като стрептококи, но също така и Gardnerella vaginalis, могат да колонизират лигавицата и по този начин задейства клиничната картина на бактериална вагиноза. Клинично има изтичане от влагалището, която е тънка до пенеста течност и може да придобие цветове като бяло, сиво или жълто.
Типична е и рибна миризма, причинена от разграждането на протеини. Освен това се повишава и стойността на рН, което се дължи на ниското производство на млечна киселина. Някои жени също докладват изгаряне болка по време на полов акт, сърбеж в интимния регион и болка при уриниране, който и да е бактериална вагиноза трябва да се лекува с антибиотици, за да се предотврати нарастването на инфекцията до матка.
