Терапия на киста на Бейкър

Терапия на кистата на Бейкър

По принцип може да се направи разлика между консервативни и оперативни възможности за лечение на кистата на Бейкър. По принцип човек започва терапията с консервативни подходи и по този начин се опитва да избегне операция. Ако обаче тези нехирургични методи не могат да излекуват или поне да осигурят значително подобрение на симптомите (виж: симптоми на киста на Бейкър) след 6 месеца, трябва да се обмисли хирургическа интервенция.

В някои случаи може да е препоръчително да се помисли за операция директно, например ако кистата на Бейкър се е развила в резултат на увреждане на мениска, за да се предотврати повторното образуване на кисти. Разбира се, причината за кистата на Бейкър (в допълнение към степента на симптомите като болка и подуване) обикновено е критерий, на който се основава, между другото, решението между консервативната и хирургичната терапия. Ако кистата на Бейкър е диагностицирана случайно или не е голяма и не причинява никакви симптоми, обикновено не е необходима терапия, което не е необичайно.

Фокусът на консервативното лечение на киста на Бейкър не е отстраняването на кистата, а по-скоро отстраняването на причината за коляно съединение увреждане, тъй като това е единственият начин да се постигне дългосрочно подобрение на симптомите. Всяко основно заболяване, независимо дали е заболяване на коляно съединение или, както е много често, заболяване от ревматична форма, винаги трябва да се лекува първо или поне едновременно. В допълнение, обезболяващи се използват в лекарствената терапия на киста на Бейкър.

Първият избор тук са противовъзпалителните лекарства от групата на нестероидните антиревматични лекарства (НСПВС). Тези препарати включват ибупрофен намлява диклофенак. Те имат предимството, че имат и положителен ефект върху тях ревматизъм, което често се среща паралелно.

За разлика от тях също могат да се дават стероиди, чийто основен представител е кортизон. Въпреки че това лекарство се оказва високо ефективно, то не се прилага леко от повечето лекари поради дългия списък от странични ефекти. Ако обаче сте решили да приемате това лекарство, препоръчително е да си инжектирате кортизон директно в коляно съединение с помощта на спринцовка.

Предимството на това е, че възпалителният процес може да се съдържа директно на мястото на действие. Поради страничните ефекти обаче се препоръчва това лечение да се извършва не повече от три пъти годишно. Освен това администрацията на хиалуронова киселина също се оказа ефективна.

Това е вещество, което също се среща естествено в хрущял тъкан и може да намали образуването на вода, което се надява, че кистата на Бейкър ще регресира. Възможно е също така да пункция киста на Бейкър. Водата, която се е натрупала в коляното, се отстранява със спринцовка и останалата „празна“ киста се изплаква отново с кортизон съдържащи лекарства.

Ако нищо от това няма ефект, се препоръчва операция. Целта на тази процедура е да се премахне цялата киста. Най-голямата трудност за хирурга е, че кистата на Бейкър е свързана с ставна капсула чрез така наречения ствол, т.е. практически свързващ елемент.

От съществено значение е тази свързваща част също да бъде премахната чрез операция, в противен случай рискът от развитие на нова киста (рецидив) нараства масово. Трябва обаче да се внимава да не се повредят чувствителните ставна капсула. Въпреки правилно извършената операция, винаги съществува остатъчен риск рецидив да се случи в по-късния живот на пациента, особено ако основното заболяване като ревматизъм не се лекува или не е адекватно.

След като тъканта е отстранена, тя обикновено се изпраща в лаборатория за изследване. Този преглед се прави рутинно, за да се гарантира, че кистата не е злокачествено ново образувание, т.е. тумор. Тъй като операцията не е основна процедура, не отнема много време и е почти рутина за ортопедичните хирурзи, усложненията са рядкост.

Въпреки това, както при всяка операция, разбира се, съществува известен риск от развитие на инфекция на раната след операцията. Целта на терапията е да облекчи всеки болка и да се спре прогресирането на възпалителни процеси и подуване. Тъй като кистата на Бейкър често може да бъде причинена от хрущял щети или менискус лезии, терапията включва не само самата киста на Бейкър, но и основното заболяване.

Киста на Бейкър в кухина на коляното не винаги изисква хирургично лечение. Ако пациентът е без симптоми или ако отокът не ограничава неговата подвижност, кистата на Бейкър първоначално се лекува консервативно, т.е. без операция. Медикаментозната терапия включва прилагането на противовъзпалителни лекарства.

Те включват диклофенак or ибупрофен, например. Някои лекари лекуват кистата с лекарства, съдържащи кортизон. След това те се прилагат директно в коляното с помощта на спринцовка.

Това позволява на лекарството да действа директно на място и много бързо. Кортизонът е вещество, произведено по естествен път в организма, което намалява възпалителните реакции, но в същото време, в зависимост от дозата, има и някои странични ефекти. Следователно е необходима добра консултация с лекуващия лекар.

Лечението с кортизон е противоречиво сред медицинските специалисти. Друго местно действащо лекарство е хиалуронова киселина, вещество, което също се произвежда от самия организъм, но което може да се произвежда и синтетично. Хиалуронова киселина има свойството да свързва водата.

Това се използва при лечението и по този начин премахва излишната течност в кухина на коляното. Често кистата на Бейкър успешно регресира. Допълнителни консервативни възможности за болка намаляването са физиотерапия и студени лечения, адаптирани към движението.