Страбизъм при деца

Обща информация

Страбизмът като зрително разстройство се среща много често при деца. Едното око (или и двете) се отклонява от паралелното положение, така че и двете очи да не гледат в една и съща посока. И в четирите посоки присвивото око може да се отклони от „нормалната позиция“: Дори малки деца могат да бъдат засегнати от това зрително разстройство, но е възможно и по-късно развитие към страбизъм Около 5-7 от 100 души в Германия са засегнати от болестта.

• надолу,
• До горе,
• Отвън или отвътре.

Форми на страбизъм и причини

Страбизмът при децата може да има различни причини, но обикновено семейната предразположеност играе роля. Страбизмът е възможен и поради различна степен на изтегляне на очните мускули. В някои случаи едното око има и зрително увреждане.

Така нареченият съпътстващ страбизъм е много разпространен. Присвитото око проследява движенията на здраво око и по този начин придружава здравото око. Тази форма на страбизъм се среща особено при деца на възраст до 4 години и причината за това остава предимно необяснима.

Далновидността и различната рефракционна сила на очите обаче са причинени от страбизъм. Паралитичният страбизъм се причинява от парализа на една или повече очни мускули и следователно не е възможно да се гледа в определени посоки. Тази форма на страбизъм е възможна на всяка възраст и има много известни причини, като например наранявания на окото мускули или проблеми с кръвообращението.

Освен това има и скрит страбизъм. Това се причинява от дисбаланс на очните мускули. Обикновено дисбалансът може да бъде коригиран и децата не са засегнати от страбизъм.

Ако обаче засегнатите деца са много уморени, например, дисбалансът на очните мускули вече не може да бъде компенсиран и се появява страбизъм. Страбизмът навътре се среща много по-често при децата, отколкото косоглазието навън. Обект, който трябва да се възприеме от разстояние, обикновено се фиксира с двете очи в паралелна посока на гледане.

Ако едното око се отклони навътре към нос, това е известно като вътрешен страбизъм. Най-честата форма на вътрешен страбизъм е ранната детство синдром на страбизъм. Той вече присъства при раждането и се диагностицира през първите 6 месеца от живота.

Често, наклонена позиция на глава по посока на водещото око и голямо, променящо се кривогледство ъгъл се наблюдават. Страбизмът навън е много по-рядък от страбизма навътре и се среща по-често при възрастни, отколкото при деца. Най-често срещаната форма е непостоянен външен страбизъм.

В този случай очните оси се отклоняват навън само в далечината. Когато се разглеждат обекти, които са наблизо, има нормално зрение. В леки случаи се появява само периодично и може да се влоши от умора или психологически стрес.