Счита се за един от бичовете на човечеството: холера. Бактериалната заразна болест е отнел много животи, особено през 19 век. Например по време на последния мажор холера епидемия в Хамбург през 1892 г., близо 10,000 XNUMX души умират, преди болестта да бъде овладяна. Въпреки това, холера не е болест от миналото: независимо от времето и мястото, тя винаги избухва там, където има лоши хигиенни условия.
Бактериите развиват токсин
Холерата е бактериално заболяване, причинено от инфекции с цитонамазка с изпражнения. Отправната точка на холерната болест винаги е при заразен човек, който обаче не трябва да боледува сам. Където хигиенните условия са лоши, т.е. където са чисти вода и изхвърлянето на отпадъчни води не може да бъде гарантирано адекватно, може да възникне огнище на холера.
Ако бактерията "Vibrio cholerae" попадне в червата чрез инфекции с намазка, замърсена храна или пиене вода, той се размножава там и произвежда токсин, който причинява клетките на червата лигавицата да се отделят огромни количества от вода.
Симптоми на холера
Тоест, страдащите от холера могат да загубят до 1 литър течност на час по този много воднист начин диария. Цветът и консистенцията на изпражненията приличат на оризова вода - оттук и името „изпражнения с оризова вода“. Това обикновено се придружава от повръщане. Защото жизненоважно полезни изкопаеми намлява електролити се губят с течността, състояние мога олово до животозастрашаваща циркулаторна недостатъчност в рамките на няколко часа.
Лечение на холера
Инкубационният период за холера е кратък: обикновено от инфекция до огнище на болестта преминават само един до два дни. От решаващо значение за успешното лечение е бързото разпознаване на болестта и загубата на вода и полезни изкопаеми да бъдат компенсирани.
Пациентите с холера се лекуват с перорален разтвор за рехидратацияили ORS. Разтворът е смес от гликоза намлява електролити (като натрий намлява калий) разтворени във вода. Пациенти, които не могат да бъдат лекувани през устата поради едновременно тежко заболяване повръщане получавате инфузия, която е съставена по подходящ начин.
Основното предизвикателство пред лекарите и медицинските сестри при пациенти с холера е толкова тежко дехидрация на тялото често води до срутване на вените, което прави изключително трудно дори намирането на венозен достъп за инфузия. В повечето случаи лечението успява да намали смъртността до 1%. Без лечение това е до 70 процента, в зависимост от общото състояние на пациента. В допълнение, антибиотици може да се използва като поддържаща мярка.
Ваксинация срещу холера
Рискът от заразяване с холера е минимален. През 2004 г. във Федерална република Германия са регистрирани 3 случая на внесена холера; в предишни години цифрите бяха дори по-ниски. Най-добрата защита срещу холера е спазването на елементарна хигиена мерки, като например измиване на ръцете след ходене до тоалетната и преди ядене, пиене само на преварена и бутилирана вода и избягване на вече белени плодове и зеленчуци.
Ваксинация срещу холера вече не се изисква официално от никоя държава при влизане, нито се препоръчва от света 3драве Организация (СЗО). Ако обаче държава с епидемия от холера бъде посетена по време на двупосочно пътуване, може да се наложи да бъде представен сертификат за ваксинация на границата на страната на влизане. Това трябва да се вземе предвид при пътуване с кораб например. Ваксинацията се препоръчва за хуманитарни мисии в кризисни райони.
Въпреки това, наличната в момента холера ваксини са по-малко ефективни от други известни ваксини, като например срещу тетанус. Освен това те не предпазват от нова група холерни патогени (Vibrio cholerae O139), която сега се е разпространила от Индия до Тайланд и Пакистан.
Ако холерата трябва да бъде ваксинирана, обикновено се прилага орална ваксина. Възрастни и деца на 6 и повече години получават 2 дози ваксина с интервал поне 1 седмица, а деца на възраст 2 до 6 години получават 3 дози ваксина с интервал поне 1 седмица. Предлагат се допълнителни ваксинации за възрастни и деца на възраст 6 години и повече две години след първата ваксинация и за деца от 2 до години след 6 месеца.
