Редки хирургични показания
По-рядко, но не и пренебрежимо, са операциите в гръдния кош в случай на неуспех или недостатъчна начална терапия. Може да се наложи хирургическа намеса в случаи на повтаряща се течност, натрупваща се в тясната междина между бял дроб и сандък (повтарящи се плеврален излив), недостатъчно лечими, тясно дефинирани сраствания на белодробната тъкан (бронхиектазии), белодробна туберкулоза което не зараства въпреки лечението с антибиотици, а също и в случаите на повтарящо се образуване на гнойна кухина в рамките на бял дроб тъкан, която не може да бъде лекувана за по-дълъг период от време (повтарящ се белодроб абсцес). Същото се отнася и ако a бял дроб колабира поради премахване на прикрепващите сили, които обикновено задържат белия дроб към гръдния кош и по този начин осигуряват неговото развитие, и ако има натрупване на въздух извън единия бял дроб (спонтанно пневмоторакс), както и при първото появяване, когато други алтернативи на терапията се окажат неефективни или в случай на хронично нагряване на тъканта около белия дроб (плеврална емпием).
Терапия
В случай че белодробни заболявания които изискват хирургично лечение, хирургичната област вече е точно ограничена от заболяването. Въпреки че обхватът на хирургичните интервенции е еднакъв във всеки отделен случай, отделните техники на лечение се различават значително една от друга и разбира се трябва да бъдат адаптирани към всеки отделен случай, болест и пациент. По принцип отворената хирургия (торакотомия) може да бъде разграничена от минимално инвазивната видео-асистирана торакоскопия (VATS). При отворена хирургия достъпът до операционната зона обикновено се постига чрез разрез от няколко сантиметра на страничната част сандък стена.
В някои случаи обаче е необходимо пълно отваряне на гръдния кош от предния център, за да се видят и обработят по-големи области. VATS, от друга страна, работи с камера, която се поставя под упойка през малък кожен разрез между ребра до повърхността на белия дроб, което дава на хирурга ясен поглед. Чрез втори и евентуално трети достъп, различни инструменти, които в крайна сметка се използват, могат да бъдат поставени в полезрението и работата.
Разбира се, и двата вида предлагат определени предимства и специфични рискове. Като цяло може да се каже, че минимално инвазивните процедури постигат по-приятните козметични резултати и пациентът може да се възстанови по-бързо след операцията, тъй като раните са по-малки, обикновено по-малко болезнени и следователно по-малко обезпокоителни. Недостатъкът на тази процедура обаче е точно това: По-малките разрези и малките хирургически инструменти означават, че са възможни само незначителни процедури, които също трябва да се извършват относително близо до телесната повърхност на пациента.
Често може да се достигне само няколко сантиметра дълбочина. В допълнение, често е по-трудно за хирурга ясно да види и оцени зоната, която трябва да се лекува. Следователно, в много случаи на белодробни заболявания които изискват хирургично лечение, решението все пак ще бъде взето срещу минимално инвазивната и в полза на отворената хирургия.
В рамките на тази процедура са възможни много различни хирургични процедури: В зависимост от клиничната картина и състояние на пациента са възможни всички варианти, от пълното отстраняване на белия дроб (пневмектомия), до отделянето на част от засегнатия бял дроб (лобектомия), до отстраняването на няколко по-малки белодробни сегмента (резекция на сегмент). За някои специални случаи също са установени специализирани процедури за лечение, като например отстраняване на кожата, лежаща върху белодробната тъкан (плевректомия) или въвеждане на специален талк на прах (талк) в кухината между белия дроб и сандък, който е предназначен да постигне свързване на двата компонента (плевродеза). Изчерпателният тест за белодробна функция е от съществено значение преди всяка операция, за да се оцени дали пациентът би могъл да оцелее във въпросната операция и дали все още има достатъчно добре работеща белодробна тъкан, за да снабди тялото си с кислород след хирургичната интервенция.
Освен това винаги има въпрос дали операцията все още е осъществима. Например, за отстраняване на карцином или тумор трябва да бъдат изпълнени няколко важни критерия, включително фактът, че нито половината от белия дроб не могат да бъдат засегнати от болестта и че чуждото тяло трябва да бъде ясно дефинирано и по този начин лесно отстранимо. Ако един или повече от тези критерии не се прилагат, човек приема ситуация, която е трудна или дори невъзможна за опериране, при което друго (неоперативно) лечение или дори чисто палиативна грижа е показано.
За диагностика и несъмнено откриване на белодробни заболявания които изискват хирургично лечение, има няколко частично допълващи се, частично припокриващи се изследвания и методи. Първата стъпка в случай на неясно клинично съмнение за белодробно заболяване е рентгенови лъчи на гръдния кош (гръден кош), който се взема в две равнини както отпред, така и отстрани като стандарт. Изображенията на компютърния томограф (КТ) са важни за по-внимателно изследване и диференциация, но също така и за подготовката и планирането на операцията.
В някои случаи (напр. Деца или специални проблеми) е възможно и магнитно резонансно изображение (MRT). Възможните инвазивни диагностични процедури обаче са специфични за белите дробове: С помощта на ендоскоп, респираторен тракт може да се изследва до отделните бронхиални тръби (бронхоскопия) или белия дроб като цяло (торакоскопия, виж VATS). Голямото предимство на тези изследвания е възможността за вземане на проба (биопсия) на подозрителни тъканни области по всяко време, които след това могат да бъдат патологично изследвани и класифицирани, както и директното изобразяване на белия дроб без фалшифициране на проекции или сложна реконструкция на компютъра. Тези изследвания обаче не могат да се извършват без анестезия, поради което рискът се увеличава при такива инвазивни изследвания.
Ако инфекциозен заболяване на белия дроб при съмнение, винаги трябва да се започва микробиологична диагностика. За тази цел хранителни среди се инокулират в лабораторията с проби от храчките, които пациентът е изкашлял, или всякаква течност за промиване, която може да присъства, която трябва да промива бронхиалните тръби свободно. Разбира се, това важи и за сега редкия случай на белодробна туберкулоза.
Кой тип преглед в крайна сметка е избран, зависи от вида на предполагаемото заболяване, опита на лекаря и до известна степен от стандартните насоки на въпросната болница. Възможната прогноза или намерението за лечение (излекувайте или облекчете болка?) също определя степента на апаратната диагностика.
Поради тази причина почти винаги са възможни няколко различни диагностични пътя, но всички те могат да доведат до един и същ резултат. Като правило ще се използва комбинация от наличните опции, за да може възможно най-ясно и точно да се представят и оценят белите дробове и гърдите на пациента. Въз основа на това, оптималното лечение - независимо дали с или без операция - може след това да бъде определено заедно с пациента, в зависимост от диагнозата и вида на заболяването, и като се вземат предвид неговите желания и идеи.
Всички статии от тази поредица:
