Синоними
Продълговатия мозък, луковицата медула спиналис
дефиниция
Продълговатият мозък е част от централната нервната система (ЦНС). Това е най-ниската (опашна) част на мозък. Продълговатият мозък се брои заедно с моста (pons) и средния мозък (mesencephalon) като част от мозък стъбло (truncus cerebri).
Продълговатият мозък съдържа нервни ядра и пътища, които контролират жизненоважни процеси като дишане. В допълнение, някои от 12 черепни нерви се намират тук. Продълговатият мозък се свързва с гръбначен мозък в посока нагоре (черепна).
Започва от изхода на първия гръбначен нерв. По-нататък краниално граничи с моста (Pons). Това е анатомично най-ниската част на мозък.
Заедно с моста и малък мозък, той принадлежи към ромбичния мозък (rhombencephalon). Анатомично той е разделен на три части: Tegmentum (качулка), пирамидите и маслините или маслиновите костилки. Tegmentum е разположен отзад (дорзално) и е началото на множество нервни клетки, т.е. тук са разположени зоните на нервните ядра.
Пирамидите лежат от двете страни на средната линия от предната страна на продълговатия мозък. Те са частта от продълговатия мозък, в която преминава пирамидалният тракт. Пирамидалният тракт е отговорен за голяма част от доброволното движение.
Поражението на пирамидалния тракт води до парализа в засегнатата област на тялото. В долната част на пирамидите около 80% от пирамидалния тракт преминава от едната страна на другата. Това означава, че пътищата от дясната страна на мозъка преминават към лявата страна на тялото, а тези от лявата страна на мозъка - към дясната страна на тялото.
Това е причината, поради която a удар в областта на дясното полукълбо на мозъка често води до значително ограничаване на подвижността на лявото полукълбо на тялото, това се нарича хемипареза. Маслините са издатини от двете страни на пирамидите, леко отстрани. Те от своя страна съдържат нервна клетка ядра.
