Какви са лицевите мускули?
Лицевите мускули са мускулите на лицето, които обграждат очите, носа, устата и ушите. За разлика от други мускули на тялото, те не издърпват ставите от кост до кост, всяка от които има сухожилие като точка на закрепване.
Вместо това лицевите мускули се прикрепят към кожата и меките тъкани на лицето. Това позволява на лицевите мускули да движат кожата и меките тъкани срещу костната опора на черепа. Това причинява бразди, бръчки и трапчинки, които променят изражението на лицето. Следователно лицевите мускули се наричат още мимически мускули, тъй като те оказват силно влияние върху изражението на лицето и оказват решаващо влияние върху изражението на лицето.
Всички мускули с тегло се захранват от лицевия нерв.
Мускулите на лицето са разделени на пет групи:
Мускулите на черепния покрив
Мускулите на черепния покрив – общо наричани епикраниус мускул – издърпват отпред, отзад и отстрани към сухожилна плоча, която е здраво прикрепена към скалпа и може лесно да се придвижи срещу периоста.
Лицевите мускули около окото
И двете очни кухини са заобиколени от пръстеновиден мускул (Musculus orbicularis oculi): Тези лицеви мускули излъчват съответно в слъзния канал, слъзната торбичка и клепачите. Те правят възможно мигането на клепачите и лекото затваряне на клепачите по време на сън, както и здравото присвиване на клепачите. При последното кожата около окото се издърпва към центъра, което води до бръчки по външния ръб на окото, наречени пачи крак.
Веждите дърпат тези лицеви мускули навътре и надолу. Те също така разширяват слъзния сак и осигуряват движението на слъзната течност.
Влакната на орбикуларния очен мускул издърпват веждите към центъра и надолу – така изражението на лицето, задействано от лицевите мускули, става заплашително, дебнещо.
Издатината на веждите (Musculus corrugator supercilii), която потиска кожата над центъра на веждите, избутва кожата във вертикални гънки и се намръщва – лицето създава впечатление за концентрация и размисъл.
Десцендентът на веждите (мускул процерус), който произхожда от моста на носа, създава напречни бръчки в корена на носа и изглажда бръчките на намръщените вежди.
Лицевите мускули около устата
Депресора на ъгъла на устата (Musculus depressor anguli oris) изтегля надолу ъгъла на устата и съответно горната устна, изравнявайки горната част на назолабиалната гънка.
Гъбата или четириъгълният мускул на долната устна (Musculus depressior labii inferioris) издърпва долната устна надолу.
Мускулът на усмивката (musculus risorius) изтегля ъгъла на устата настрани и нагоре, образувайки трапчинки на бузите.
Повдигачът на горната устна и ноздрата (Musculus levator labii superioris alaeque nasi) идва от моста на носа и вътрешния ъгъл на окото и повдига ноздрите, браздата на носната устна и по този начин горната устна. Той причинява наклонени гънки, които се простират от вътрешния ъгъл на окото до центъра на моста на носа.
Повдигачът на горната устна (Musculus levator labii superioris) повдига браздата на носната устна и по този начин и горната устна.
Повдигачът на ъгъла на устата (Musculus levator anguli oris) повдига ъгъла на устата.
Малкият и големият зигоматичен мускул (Musculus zygomaticus minor et major) преминават съответно в областта на дясната и лявата буза. Тези лицеви мускули издърпват браздата на носната устна и по този начин ъглите на устата настрани и нагоре. Те са истинските мускули за смях сред мускулите на лицето.
Мускулът на брадичката (musculus mentalis) придърпва кожата към вдлъбнатините на брадичката, повдига кожата на брадичката и избутва долната устна нагоре и напред – рисувате „нацупено“.
Лицевите мускули около носния отвор
Депресорът на носната преграда (Musculus depressor septi) издърпва носната преграда надолу.
Носният мускул (Musculus nasalis) притиска носния отвор и огъва хрущялната част на носа към костната част.
Лицевите мускули в областта на ушите
Те включват мускулите на лицето, които движат ушната мида като цяло на главата:
Предният ушен мускул (Musculus auricularis anterior) дърпа ушната мида напред, горният ушен мускул (Musculus auricularis superior) я дърпа нагоре, а задният ушен мускул (Musculus orbicularis posterior) я дърпа назад.
Мускулите, които произхождат и също се прикрепят към ушната мида, са останки от развитието на сфинктер на външното ухо. При много животни тези мускули, които също принадлежат към лицевите мускули, деформират ушната мида; при хората те са изродени и безсмислени.
Каква е функцията на лицевите мускули?
При бебето може да се наблюдава как вкусовите усещания влияят върху изражението на лицето чрез лицевите мускули. За сладки неща като майчиното мляко например бебето суче гърдата с устни и език. Когато нещата са лоши на вкус, устата се отваря, горната устна се повдига, а долната се спуска, така че езикът да не влиза в контакт с вкуса. При деца на възраст от осем месеца устата придобива квадратна форма в този случай, която все още се възприема по-късно в живота, когато подобни идеи за отвращение се развиват в психиката.
Когато се усетят неприятни миризми, клепачите се отварят и затварят, а носът се сбръчква. Когато се чуват неприятни звуци, очите често също са затворени. Защитните движения могат дори да се превърнат в заплаха в екстремни случаи, когато при гняв горната устна се повдига от лицевите мускули до такава степен, че „зъбите се показват“.
Лицевите мускули също определят формата на браздите по лицето, които не се променят - назолабиалната гънка, която се изтегля от външния ръб на крилото на носа до ъгъла на устата, и гънката под долната устна, която се изтегля от двете страни до ъгъла на устата. С възрастта, тъй като кожата губи своята стегнатост, тези бръчки стават по-дълбоки.
Къде се намират лицевите мускули?
Какви проблеми могат да причинят лицевите мускули?
При парализа на лицевите мускули (парализа на лицето) не са възможни движения на мимическите мускули от засегнатата страна – лицето „увисва“.
Когато липсват външни сензорни стимули, липсват и съответните целеви движения, които са възможни от лицевите мускули. При вродена слепота например липсват мимики в областта на челото и очите.
Лицевият спазъм (spasmus facialis) обикновено е едностранен, неволен и непотискаем спазъм на лицевите мускули. Може да засегне отделни или всички мускули на мимическата мускулатура, захранвана от лицевия нерв.
Болестите, които засягат двигателната функция на лицевите мускули (и други мускули), водят до мимическа ригидност, „лице-маска“ (амимия). Такъв е случаят например с болестта на Паркинсон.
Водещ симптом на тетанус (lockjaw) са спазми на лицевите мускули, които водят, наред с други неща, до вид постоянна усмивка (risus sardonicus).
Тиковете са повтарящи се, безцелни произволни движения на лицевите мускули, като спазъм на мигане или ухапване на устни, които затрудняват нормалните движения.
