Кислородна терапия: причини, процес, съвети

Какво представлява кислородната терапия?

Терминът кислородна терапия обикновено се използва за описване на дългосрочна кислородна терапия (LTOT). Използва се за лечение на тежка, хронична кислородна недостатъчност (хипоксемия) чрез осигуряване на кислород непрекъснато или ежедневно в продължение на няколко часа (повече от 15 часа). В дългосрочен план кислородната терапия подобрява качеството на живот на пациенти с тежки белодробни заболявания или сърдечна недостатъчност. В тежки случаи може дори да е жизненоважно.

Краткосрочната кислородна терапия може да осигури оцеляването на пациентите след инциденти или при отравяне с въглероден оксид.

Трябва да се прави разлика между класическата кислородна терапия (дългосрочна или краткосрочна) и многоетапната кислородна терапия. Това е процедура от областта на алтернативната медицина, чиято ефективност досега не е доказана и която е много противоречива и затова не е разгледана в тази статия.

Хипербарична кислородна терапия

Друг вид приложение на медицински кислород е хипербарната кислородна терапия, например при шум в ушите. Повече за това можете да прочетете в статията Хипербарна кислородна терапия.

Кислородната терапия се използва при заболявания, при които не може да се осигури адекватно снабдяване с кислород по друг начин. При тези заболявания поглъщането на кислород от червените кръвни клетки не е достатъчно, за да снабди органите на тялото адекватно.

Такъв хроничен недостиг на кислород се нарича хронична хипоксемична респираторна недостатъчност. Дефинира се като многократни спадове на кръвното кислородно налягане под 55 mmHg в рамките на три седмици при условия на покой и при нормална атмосферна концентрация на кислород, както е определено чрез кръвно-газов анализ. При пациенти с ХОББ и съпътстваща вторична полиглобулия (увеличаване на броя на червените кръвни клетки) и/или „белодробно сърце“ (cor pulmonale), кислородната терапия е показана още когато налягането на кислорода в кръвта падне под 60 mmHg.

Най-често срещаните заболявания с хипоксемия са:

  • Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
  • Белодробен емфизем
  • Болести на белодробното скеле като саркоидоза
  • Кистозна фиброза (муковисцидоза)
  • Белодробна хипертония (белодробна хипертония)
  • тежка хронична сърдечна недостатъчност (застойна сърдечна недостатъчност)

Какво правите по време на кислородна терапия?

Подробната диагноза за времето, причините и тежестта на кислородния дефицит е предпоставка за назначаване на кислородна терапия. След това чрез кръвно-газов анализ се определят кислородното налягане и кислородната сатурация в кръвта на пациента. Тези измервания могат да се използват за определяне на необходимото количество кислород за всеки индивид.

В повечето случаи кислородът се прилага чрез така наречената назална канюла, назална маска или назална сонда. Много рядко се използва специален катетър, който се вкарва в белите дробове през разрез в трахеята под ларинкса.

Често за кислородна терапия се използват електрически задвижвани стационарни системи – т. нар. кислородни концентратори, които могат да се прилагат и през нощта по време на сън. В други случаи се използват мобилни цилиндри под налягане, които също позволяват на пациентите да се движат по време на кислородната терапия. За достатъчно подвижни пациенти системата за течен кислород с преносим резервоар за кислород се оказа ефективна. Резервоарът се пълни или сменя приблизително на всеки две седмици.

Страничните ефекти от кислородната терапия, извършена според предписанието, са много редки, но могат да възникнат дори когато се използва правилно:

  • Постъпилият кислород може да изсуши носната лигавица. Овлажнител, както и мехлеми за грижа могат да противодействат на това.
  • Апаратите за кислородна терапия са потенциален източник на инфекция за бактерии и гъбички.
  • Ако концентрацията на кислород в кръвта надхвърли нормалните нива, това може да попречи на дишането и да повиши нивата на въглероден диоксид в кръвта. Това предизвиква сънливост и дори може да доведе до животозастрашаваща така наречена CO2 наркоза.
  • Чистият кислород, изтичащ от устройствата, може лесно да се запали.

На какво трябва да обърна внимание по време на кислородната терапия?

Важна е последователната и дългосрочна кислородна терапия със скорост на потока, определена от лекаря. Продължителността на приложение не трябва да бъде по-малко от 15 часа в случай на хронична хипоксемия, тъй като положителните ефекти върху клиничната картина продължават да се подобряват с продължителността на терапията.

Никога не прекъсвайте предписаната от лекар кислородна терапия по собствено желание.

Редовната проверка и хигиената на използваното оборудване и кислородни сонди ще осигурят употреба без усложнения.

Ако състоянието Ви се влоши въпреки кислородната терапия, не трябва да се колебаете да се свържете с Вашия лекар.