Какво е MRSA?
MRSA първоначално означава метицилин-устойчив Стафилококус ауреус и се отнася до бактерии на вида Стафилококус ауреус, които са разработили различни резистентности към метицилин и по-късно други антибиотици. В днешно време терминът MRSA обикновено се превежда като многоустойчив Стафилококус ауреус, което не е правилно, но често се използва, тъй като тези щамове на бактерии са разработили различни съпротивления към антибиотици. MRSA се описва като типичен болничен зародиш, тъй като се среща в голям брой и е отговорен за голям брой болнични инфекции, дори със фатални последици.
От една страна, зародишът се появява на много повърхности, които не са добре почистени, а от друга страна, зародишът също колонизира голям брой пациенти и болничен персонал, които също могат да бъдат потенциален източник на инфекция. Тъй като инфекцията с MRSA представлява висока здраве риск, рисковите групи се скринират преди хоспитализация и заразените пациенти се изолират в болница. Терапията за MRSA инфекция се провежда със специални антибиотици като ванкомицин или линезолид. Дезинфекцирането на вани за цялото тяло се препоръчва за саниране на носители на MRSA, които не са болни. Искате ли да научите повече за MRSA?
Терапия на стафилококова инфекция
A стафилококова инфекция не е задължително да се третира по подозрение и след откриване. Тъй като някои стафилококови видове принадлежат към нормалната кожна флора, е необходима по-нататъшна диференциация. Дори видът Staphylococcus aureus, който може да причини значителни увреждания на тялото, не е задължително да се лекува, ако бъде открит върху кожата.
Ако обаче откриването се извършва в a кръв култура или ако симптомите са съвместими с a стафилококова инфекция, се използва антибиотична терапия. За тази цел, в зависимост от вида и устойчивостта на бактерии за някои антибиотици се използват различни активни вещества. Като грам-положителни бактерии, стафилококи обикновено са чувствителни към бета-лактамни антибиотици , като пеницилин.
Поради резистентност или алергии обаче често и към други антибиотици като клиндамицин, еритромицин или рифампицин, един отстъпва. Специален случай е метицилин-резистентният Staphylococcus aureus (MRSA), където ванкомицин или тейкопланин се използват като резервен антибиотик.
Всички статии от тази поредица:
