Задната кръстосана връзка (Ligamentum cruciatum posterius) свързва стегнат кост (бедрена кост) и пищяла. Задната кръстосана връзка служи като част от лигаментния апарат на коляното за стабилизиране на коляно съединение (Род Articulatio). Както лигаментните структури на всички ставите, задната кръстосана връзка се състои главно от колаген влакна, т.е. съединителната тъкан.
Въпреки че задната кръстосана връзка принадлежи към задържащия апарат на коляно съединение, той всъщност се намира извън ставната повърхност на коляното. Той е отделен от ставната кухина чрез торбичка на лигавицата. Задната кръстосана връзка се простира от вътрешния възел на стегнат кост (condyylus medialis) отпред / отгоре / отвътре към задната повърхност на възвишението в средата на тибиалното плато, т.е. назад / надолу / отвън.
Това означава, че той протича в точно обратна посока на предната кръстосана връзка, като по този начин се постига повишена стабилност. Тъй като ставната повърхност (кондилите) на бедрената кост е значително по-голяма от ставната повърхност (плато на пищяла) на пищяла, коляно съединение изисква силна стабилизация на връзките. Кръстните връзки служат като пасивен водач по време на движенията на колянната става и ограничават удължаването в колянната става.
Задната кръстосана връзка също предотвратява плъзгането на костта на пищяла назад. Задната кръстосана връзка също затруднява въртенето в колянната става. Най-малко части от кръстните връзки са затегнати във всички позиции на колянната става.
Това изяснява важната им функция за стабилизиране на колянната става. Разкъсване (разкъсване) на задната кръстосана връзка (разкъсване на задната кръстосана връзка) е относително рядко изолирано. Обикновено е компонент на сложни травми, причинени от масивно външно насилие.
Разкъсването на задната кръстосана връзка се нарича още нараняване на таблото, защото е по-често при автомобилни инциденти, при които долните крака са притиснати към таблото. Разкъсването на задната кръстосана връзка се придружава от болка и нестабилност на колянната става. В случай на разкъсване тази нестабилност се демонстрира впечатляващо от така нареченото „явление на чекмеджето“: с ъглова крак и фиксиран стегнат- подбедрица може да се избута назад като чекмедже.
