Наследствен ли е синдромът LGL?
Има индикации, че LGL синдром е възможно по наследство. Това обаче не е сигурно и трябва да се проучи допълнително.
Това са симптомите на синдром на LGL
LGL-синдромът се характеризира с тахикардия. Този припадък тахикардия се нарича пароксизмална тахикардия от лекарите. Много бързият сърдечен ритъм има честота между 200 и 250 удара в минута.
Няма установима причина за учестения пулс, като стрес или опасна ситуация, която да обясни подобна реакция. A тахикардия без разпознаваема причина обикновено се възприема от засегнатите като много неприятно и плашещо. Тахикардията се проявява като пулсиращо усещане в сандък и висок пулс.
Освен това, това може да доведе до синкоп, т.е. кратко заклинание за припадък. Тогава припадъчната тахикардия спира сама по себе си. Колко често и колко дълго се появява тахикардията, варира при отделните индивиди. Атаките на тахикардия могат да бъдат тежки за засегнатите, така че мнозина се чувстват много изтощени след атака.
- Световъртеж,
- Гадене,
- Пот и влажни ръце,
- Учестено дишане или задух,
- Идват трепет и вътрешно безпокойство.
Терапия на синдрома на LGL
Проучванията не са установили, че пациентите с LGL синдром имат повишен риск от внезапна сърдечна смърт. Също така други рискове не са свързани с диагнозата LGL синдром. Досега обаче все още има малко данни за синдрома на LGL.
Начинът на развитие на синдрома на LGL се различава по различен начин. В най-лошия случай честотата и продължителността на припадъчната тахикардия могат да се увеличат. Препоръчително е да имате кардиолог до себе си.
