Много родители едвам чакат детето им да проходи. В идеалния случай те биха искали да практикуват ходене с него, преди той дори да е пълзял. И все пак „ръцете им всъщност са вързани“. В крайна сметка двигателното развитие е процес на съзряване, който протича съгласно вътрешните закони.
За всяко бебе свое собствено темпо
Една характеристика на ранното двигателно развитие е неговата широка дисперсия във времето. Това означава, че всяко дете има свой собствен темп и че това развитие не може да бъде повлияно от практиката. Това обаче може да бъде повлияно, като се гарантира, че детето има достатъчно свобода на движение, за да преследва естествения си порив да се движи безпрепятствено. Следователно бебето не трябва да прекарва прекалено много време в бебешки батути или столчета за кола, защото те прекалено ограничават естественото движение. Най-добре е да прекарвате много време на пода и в легнало положение, когато сте будни. Това не само е безопасно, но им дава и цялата свобода, от която се нуждаят, за да се движат, като се въртят, търкалят, пълзят или каквото и да било.
По-добре да не им помагате да се движат
Движения или пози, които не са подходящи за развитието, трябва да се избягват на всяка цена. Седенето на бебе надолу (на седалка за велосипед или висок стол) преди етапа на пълзене, например, е твърде голямо натоварване на гърба. Само когато бебето е безопасно на така наречената дълга седалка (прав гръб, свити крака, тежестта е равномерно разпределена и на двете седалища), тази поза вече не може да му навреди. Бебето също не трябва да стои изправено твърде дълго, докато не може да го направи самостоятелно. През второто тримесечие на годината бебетата вече са в състояние да се изправят в изправено положение от ръката на майка си. Обикновено те стоят само на пръсти. По принцип в това упражнение няма нищо лошо. Бебетата обаче трябва да прекарат само няколко секунди в това положение и след това да легнат отново.
87% се придържат към определена рутина
Основното двигателно развитие обикновено следва много специфична последователност, не е необходимо да се учи и се развива от собствения импулс на детето. Например бебето е първото, което вдига своето глава, на три до седем месеца се обръща от гръб към него стомахи накрая от стомаха до гърба. На седем до десет месеца той започва да се запечатва, тоест използва ръцете и краката си, за да се придвижва напред, но все още не може да повдигне корема си. В крайна сметка той се подпира на ръце и колене и влиза в четиринога стойка; важна предпоставка за пълзене. Но в началото минава известно време с люлеене напред-назад, докато бебето не намери сигурна поза. След това обхождането изисква справедливо количество координация. Бебето трябва да премести едно крак и едната ръка напред едновременно и напречно. 90 процента от децата могат да правят това с увереност, когато навършат 10 месеца. След като децата са извършили прехода от легнало положение в коленичило положение, те скоро са в състояние да седнат, първоначално подкрепени с една ръка, след това в дълго седнало положение. Малко по-късно бебетата започват да се издърпват на ниски мебели, може би вече правят няколко странични стъпки. И скоро е необходима само една ръка, която да се задържи. Ако има достатъчно баланс, пътеката скоро води до изправяне със свободни ръце и първите стъпки. Това се постига от 50% от децата до първата им година от живота.
Няма правило без изключение
Освен това има и бебета, които използват доста екстравагантни форми на движение или не мечтаят да следват типичната последователност. Например, те се движат, търкаляйки се из апартамента, пълзят назад или се забавляват специално с така наречената пързалка с кръг. По този начин бебето се обръща на място, като центърът на въртене е коремът. Гребане или отблъскването с ръце и крака добавя инерция. Типични примери за прескачане на цели етапи на развитие са децата, които не се запечатват или пълзят, а веднага започват да ходят от легнало положение. Или бебета, които вместо да започват от четворно положение, започват да ходят от т. Нар. Мечешка разходка (на ръце и крака с изпънати задните части). Без междинния етап на пълзене обаче децата пропускат важно координация упражнение. Това е така, защото при пълзенето реципрочните или диагоналните движения на ръката и крак имат решаващо влияние върху координация от двете половини на мозък и тялото. Някои учени смятат, че липсата на пълзене е причина за по-късен дефицит в координацията на тялото, включително затруднения при четене и правопис. Тоест при действия, които изискват особено добро сътрудничество между двете полукълба на мозък.
