Дидактическият триъгълник за успешно преподаване

Какво е дидактически триъгълник?

Дидактическият триъгълник прави връзката между учителя (учителя), учащия (ученика) и обучение обект (учебен материал), разбираем в диаграма. За тази цел служи триъгълник с три страни с еднаква дължина. На единия ъгъл е написан учителят, на следващия - учащият и на последния ъгъл - на обучение материал. Тази графика създава основа за анализ на урока и дава преглед на дидактиката. По този начин дидактическият триъгълник илюстрира как са структурирани уроците, като по този начин обслужва научната област на педагогиката.

Дидактическият триъгълник

Волфганг Клафки, професор по образователни науки в Марбург, е живял от 1927 до 2016 г. и е бил важен дидактик в Германия, оформяйки учебни образци от учители. Клафки се занимаваше с предмета и обучаемия. Той обърна внимание на тази връзка в дидактическия триъгълник.

В контекста на дидактиката той съответно се занимава с въпроса какво значение има образователното съдържание и учебното съдържание за ученика. По този начин дидактическият анализ формира ядрото на планирането и подготовката на урока. За този анализ Клафки задава следните въпроси относно учебното съдържание, които трябва да служат като насочващи въпроси за планиране на урока.

  • Започва с въпроса за съвременното значение на темата за ученика. Следващият въпрос се фокусира върху бъдещето, като работи върху това какво значение ще има темата в бъдещия живот на ученика.
  • Освен това ще бъде разгледан въпросът за структурата на темата, като водещите въпроси за това са съображения за степента, в която темата предполага предишни знания, например и т.н.
  • Следващият въпрос се занимава с примерното значение, което означава и обвързване на тази тема с други проблеми.
  • Последният въпрос се занимава с достъпността на темата за учениците. Как трябва да се предават знанията, така че да станат осезаеми и разбираеми за ученика?

Кърт Ройсер е роден през 1950 г. и е педагог и професор по педагогическа психология в университета в Цюрих.

Занимава се с дидактика и видео-базирани научни изследвания. В областта на дидактиката, Reusser се занимава с въпроса как дидактиката и методологията могат да насърчават и развиват независими обучение и разбиране, както и дидактика, ориентирана към компетентността.

  • Какви стратегии за обучение има?
  • Кой тип обучение съм?

Хилберт Майер е немски педагог, който се занимава с дидактика и стана известен чрез учебниците по дидактика.

Майер развива идеята за преподаване, ориентирано към компетентност или действие. В своята разработка той описва, че обучението, ориентирано към компетентност, винаги трябва да съдържа елементи, свързани със ситуацията и личността баланс. Освен това е много важно за Майер да поддържа a баланс между: Учителят разработва тези различни системи за баланс и гарантира, че уроците са отворени за учениците и че те могат да участват активно.

Освен това учениците трябва да бъдат насърчавани към саморегулирано обучение чрез диференцирана учебна програма. Учителят има за задача да реагира на индивидуалните възможности за развитие на ученика, като работи по интердисциплинарен начин. Знанията на учениците трябва да се изграждат в мрежа и ползата от знанията трябва да бъде разпознаваема за учениците в реалистични ситуации на приложение.

В допълнение, разработването на задачи, ориентирани към проблеми, и разглеждането на грешките като напредък в обучението също са част от качествените характеристики на обучението, ориентирано към компетентност и действие.

  • Структуриране и откритост,
  • Общи и индивидуални последователности на обучение
  • Системни и ориентирани към действие форми на обучение

Йохан Фридрих Хербарт (1776-1841) е немски философ, психолог и педагог. Той направи голям принос за развитието на дидактиката, така че основните характеристики на неговите идеи все още могат да бъдат намерени в днешното учение.

Хербарт предположи, че ученето не е свързано с натрупване на знания, а със смислената комбинация от съществуващи знания и нов учебен материал. Ученикът трябва да иска да учи и по този начин да развие непредубеден интерес към своята среда. За да се постигне това, учението на Хербарт е структурирано по следния начин.

Концепцията му за стъпка е доразвита и преработена от други преподаватели.

  • Започва с яснота. За учащия новите теми трябва да бъдат ясни и разбираеми. Тази яснота се отнася до съдържание, език и структура.
  • Това е последвано от етапа на свързване на новата тема с вече съществуващи знания.

    Също на този етап се установяват връзки и взаимоотношения в рамките на новото знание. Този етап се нарича още асоциация.

  • Впоследствие се установяват корелации и веществото се класифицира в система.
  • От този етап се развива последният етап. Практика, повторение и приложение на новите знания.

Клаус Пранж е роден през 1939 г. и е немски педагог.

Интензивно се е занимавал с обща дидактика и педагогика. Prange описва в дидактиката, че основната задача на възпитателя е да формира учениците. Педагогът оформя погледа на света от учениците.

Обучаемият обаче се формира и сам, Прейндж описва, че процесите на възпитателно въздействие трудно могат да бъдат отделени от независимото развитие и са взаимно зависими. Август Херман Нимайер е живял от 1754 до 1828 г. и е бил немски богослов и педагог. Води семинар в Хале по теория на преподаването и възпитанието.

Освен това пише книги за принципите на образование и преподаване за родители и учители. Нимайер се е занимавал и с дидактика, превеждайки гръцки и римски класики в областта на педагогиката и публикувайки текстове по дидактика.