Генерализирано тревожно разстройство: Описание
Генерализирано тревожно разстройство се характеризира с факта, че засегнатото лице е преследвано от тревоги през по-голямата част от деня. Например, те се страхуват от болести, злополуки, закъснение или неспособност да се справят с работата. Негативните мисли се натрупват. Засегнатите преиграват страховитите сценарии в главите си отново и отново, без да намират решение на проблема.
Постоянното напрежение се отразява и на тялото – следователно физическите оплаквания са част от появата на генерализирано тревожно разстройство.
Колко често е генерализираното тревожно разстройство?
Тревожните разстройства като цяло са сред най-честите психични заболявания. Според международни проучвания рискът от развитие на тревожно разстройство в течение на живота (разпространение през целия живот) е между 14 и 29 процента.
Болестта обикновено се проявява в зряла възраст. Жените са засегнати по-често от мъжете.
Генерализирано тревожно разстройство рядко се проявява самостоятелно
Хората с тревожни разстройства често също имат повишен риск от самоубийство.
Генерализирано тревожно разстройство: симптоми
Генерализираната тревожност обикновено е свързана с ежедневни неща. Всеки е запознат с безпокойството и страха от негативни събития, които могат да се случат в бъдеще.
Притеснение за притеснение
Постоянното безпокойство може в крайна сметка да стане толкова широко разпространено при генерализираното тревожно разстройство, че страдащите да развият страх от самите притеснения. Те се страхуват, че могат да им навредят, например по отношение на здравето им. Тогава това се нарича „мета-притеснения“.
Физически симптоми
Много характерна черта на генерализираното тревожно разстройство са физическите симптоми. Те могат да варират значително. Например, пациентите често страдат от:
- трепет
- Мускулна треска
- стомашно-чревни проблеми като гадене, диария
- Сърцебиене
- Виене на свят
- Смущения в съня
- Проблеми с концентрацията
- нервност
- раздразнителност
Избягване и успокоение
Хората с генерализирано тревожно разстройство се опитват да намалят притесненията си, като например се свързват с членове на семейството на купища, за да чуят, че са добре. Често търсят уверение от околните, че всичко е наред и че няма за какво да се притесняват. Някои страдащи също избягват да чуват новини, за да се предпазят от по-нататъшно безпокойство.
Генерализирано тревожно разстройство: Разлика от депресия
Хората, които страдат от депресия, имат подобни негативни мисли като пациентите с генерализирано тревожно разстройство. За разлика от депресията обаче, тревогите при генерализираното тревожно разстройство са насочени към бъдещето. При депресия мислите са склонни да се въртят около минали събития.
Генерализирано тревожно разстройство: причини и рискови фактори
Експертите обаче смятат, че не са единствено отговорни, ако някой развие (генерализирано) тревожно разстройство. По-скоро се смята, че причинява развитието на тревожно разстройство взаимодействието на генетична „податливост“ и други фактори или механизми. Обсъждат се следните възможни влияния:
Психосоциални фактори
Родителски стил
Стилът на родителство на родителите също може да окаже влияние върху това дали потомството развива патологична тревожност. Например, децата на прекалено протективни родители показват по-високи нива на тревожност.
Социално-икономически фактори
И в двата случая обаче не е ясно дали наблюдаваната връзка е причинно-следствена по природа – тоест дали безработицата, например, действително повишава риска от тревожни разстройства.
Обяснения на теорията на обучението
Съществуват и модели на теория на обучението като възможно обяснение за развитието на тревожни разстройства. Такива модели предполагат, че тревожността се развива като погрешен процес на учене:
Други механизми също могат да допринесат, като опити за потискане на тревожните мисли.
Психодинамични обяснения
Някои експерти смятат, че конфликтите, възникнали в ранна възраст, причиняват симптомите на тревожно разстройство, когато водят до неподходящи (невротични) опити за разрешаване.
невробиология
Невротрансмитерите очевидно също участват в тревожните разстройства. В това отношение пациентите с тревожност показват множество разлики в сравнение със здрави контроли, както показват проучванията.
Генерализирано тревожно разстройство: Изследвания и диагностика
Много често хората с генерализирано тревожно разстройство се обръщат към общопрактикуващ лекар. Причината обаче обикновено не е стресиращата, постоянна тревожност – по-скоро повечето търсят помощ поради физически оплаквания, които придружават тревожното разстройство (напр. нарушения на съня, главоболие или болки в корема). Тъй като пациентите рядко съобщават и за своята тревожност, много общопрактикуващи лекари пренебрегват психологическите причини.
Подробен разговор
Вашият лекар може да ви насочи към психосоматична клиника или психотерапевт. Терапевтът може да разговаря с вас, за да стигне до дъното на вашите стресиращи оплаквания по-подробно. Специални въпросници могат да бъдат полезни в този процес. Например, терапевтът може да ви попита следното:
- Колко често сте се чувствали нервни или напрегнати напоследък?
- Често ли се чувствате неспокойни и не можете да седите мирно?
- Често ли се страхувате, че може да се случи нещо лошо?
Диагноза по МКБ-10
Според Международната класификация на болестите и свързаните със здравето проблеми (МКБ-10), генерализирано тревожно разстройство е налице, когато са изпълнени следните критерии:
Имаше напрежение, опасения и страх от ежедневни събития и проблеми в продължение на поне шест месеца, със следните констатации:
- симптоми в областта на гърдите или корема (затруднено дишане, чувство на безпокойство, болка в гърдите, коремен дискомфорт)
- психологически симптоми (замаяност, чувство за нереалност, страх от загуба на контрол, страх от смърт)
- общи симптоми (горещи вълни или студени тръпки, парестезия)
- симптоми на напрежение (напрегнати мускули, безпокойство, усещане за буца в гърлото)
Освен това засегнатите са постоянно притеснени, например, че те самите или близки до тях може да претърпят злополука или да се разболеят. Ако е възможно, те избягват дейности, които възприемат като опасни. Освен това, както е описано по-горе, те се тревожат за постоянните си притеснения („мета-притеснения“).
Изключване на други причини
- Белодробни заболявания като астма или ХОББ
- сърдечно-съдови заболявания като стягане в гърдите (ангина пекторис), инфаркт или сърдечна аритмия
- Неврологични заболявания като мигрена, множествена склероза
- хормонални нарушения като хипогликемия, хипертиреоидизъм, излишък на калий или калций или остра интермитентна порфирия
- други клинични картини като доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж)
Ако е необходимо, могат да бъдат полезни допълнителни изследвания, включително, например, изследване на белодробната функция и/или изображение на черепа (чрез ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография).
Генерализирано тревожно разстройство: лечение
Въпреки това, когато хората с генерализирано тревожно разстройство се подложат на терапия, симптомите на тревожност могат да бъдат идентифицирани и намалени. В резултат на това засегнатите получават качество на живот и често могат да участват отново в професионалния и социалния живот.
Генерализирано тревожно разстройство може да се лекува с психотерапия и лекарства. При планиране на терапията лекарите по възможност се съобразяват и с желанията на засегнатото лице.
Генерализирано тревожно разстройство: психотерапия
Експертите препоръчват основно когнитивно-поведенческата терапия (CBT) като форма на терапия. За да се преодолее празнината до началото на CBT или като допълнение, базирана на CBT интернет намеса е опция.
Възможна алтернатива на когнитивно-поведенческата терапия е психодинамичната психотерапия. Използва се, когато KVT не работи, не е наличен или пациентът с тревожност предпочита тази форма на терапия.
Когнитивна поведенческа терапия
Притесненията взаимно се подсилват и стават все по-силни. Хората с генерализирано тревожно разстройство също търсят причини за тревогите си. Следователно важна отправна точка е отклоняването на вниманието от негативните стимули. Пациентът се научава да ги подлага на съмнение и да ги заменя с реалистични мисли.
Интернет намеса, базирана на KVT
Базираната на KVT интернет интервенция не е подходяща като единствено лечение за генерализирано тревожно разстройство. Въпреки това, той може да осигури насоки за самопомощ, докато страдащите могат да започнат когнитивно-поведенческа терапия със своя терапевт. Може също така да подпомогне терапевтичното лечение.
Психодинамична терапия
Продължителността на амбулаторната терапия зависи от тежестта на генерализираното тревожно разстройство, всякакви съпътстващи разстройства (като депресия, пристрастяване) и психосоциални условия (напр. семейна подкрепа, работна ситуация).
Генерализирано тревожно разстройство: лекарства
За медикаментозно лечение се препоръчват предимно следните средства:
- Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин-норепинефрин (SNRI): Венлафаксин и дулоксетин са подходящи за лечение. Те удължават действието на невротрансмитерите серотонин и норепинефрин.
Ако е необходимо, прегабалин може да се използва и за генерализирано тревожно разстройство. Той принадлежи към групата лекарства, наречени антиепилептици.
Понякога на хората с генерализирано тревожно разстройство се дават и други лекарства – например опипрамол, ако SSRIs или SNRIs не действат или не се понасят.
Ефектът от лекарството се проявява едва няколко седмици след като пациентът започне да го приема. Веднага след като лечението е ефективно и симптомите на пациента се подобрят, лечението трябва да продължи поне още шест до дванадесет месеца. Това е за предотвратяване на рецидиви.
В някои случаи е необходима по-продължителна употреба на лекарството – например, ако генерализираното тревожно разстройство е особено тежко или симптомите на тревожност се възобновят след спиране на лекарството.
Генерализирано тревожно разстройство: Какво можете да направите сами
Ако имате генерализирано тревожно разстройство, можете да направите много, за да подпомогнете медицинското лечение и да направите много сами, за да управлявате по-добре тревожните симптоми на тревожност и въртящите се мисли.
Техники за релаксация
Лечение с лечебни растения (фитотерапия)
Срещу симптоми като напрежение, нервност и нарушения на съня билколечение (фитотерапия) предлага различни възможности за лечение. Например, те имат успокояващ, релаксиращ и стимулиращ съня ефект:
Готови препарати от аптеката
Лечебни растения като чай
Можете също така да използвате лечебни растения като пасифлора, лавандула & Co. за приготвяне на чай. И тук лечебните чайове от аптеката предлагат контролирано количество активна съставка: Те също принадлежат към фитофармацевтиката и се предлагат в пакетчета чай или насипно.
Практични са и лечебните чаени смеси като успокояващ чай от пасифлора, маточина и други лечебни растения.
Ако приемате други лекарства, обсъдете употребата на билкови препарати с Вашия лекар или фармацевт. Той или тя може да ви посъветва при избора на подходящ препарат и да оцени възможните взаимодействия между вашите лекарства.
Lifestyle
Между другото, упражненията обикновено са препоръчителни, защото намаляват хормоните на стреса – всъщност по време на стрес (а тревожността не е нищо друго за тялото) се отделят по-големи количества от тези хормони. Така че бъдете физически активни!
Генерализирано тревожно разстройство: ход на заболяването и прогноза
Генерализираното тревожно разстройство често протича хронично. Колкото по-рано започне лечението на заболяването, толкова по-добри са шансовете за възстановяване. Въпреки това, прогнозата е по-лоша, отколкото при други тревожни разстройства.
Какво могат да направят приятелите и роднините?
Когато някой страда от генерализирано тревожно разстройство, партньорите, роднините и приятелите обикновено са засегнати и въвлечени в тревогите. Те често се опитват да успокоят засегнатия („Не, нищо няма да ми се случи!“). В най-добрия случай това може да им помогне в краткосрочен план, но всъщност не премахва притесненията им.
По-добре е роднините и приятелите на хората с генерализирано тревожно разстройство да потърсят помощ и съвет, когато е необходимо, например от групи за взаимопомощ и центрове за консултиране. Информация за това се предоставя от „psychenet – мрежа за психично здраве“ на: www.psychenet.de.
