Резистентността означава намален или никакъв отговор на зародиш към антибиотик, въпреки че научният опит показва, че този антибиотик ще трябва да унищожи зародиша. В началото на епохата на антибиотици, съпротивата беше до голяма степен неизвестна. Това е така, защото по-голямата част от населението никога преди не е влизало в контакт с антибиотик.
Когато бактерията и антибиотикът влязоха в първоначален контакт, лекарството успя да убие патогена бързо и надеждно. В днешно време едва ли има човек, който да не е приемал антибиотик поне веднъж. Повечето патогени също са влезли в контакт с антибиотик.
Много бактериални щамове все още разработват механизми, които гарантират, че антибиотикът, който иначе е толкова вреден, вече не може да им навреди. Един от механизмите е така наречената мутация. Ако антибиотик действа, например, чрез инхибиране на ензим и ако този ензим се преобразува (мутира) от бактерията на молекулярно генетично ниво, антибиотикът вече не може да има достатъчен ефект.
Антибиотици които имат само една атакуваща точка в бактерията (напр. макролид като еритромицин) са особено податливи на резистентност. Основната причина за развитието на резистентност се вижда, от една страна, при ранно прекратяване на терапията, а от друга страна при прибързано използване на антибиотици. Проучванията съобщават, че всеки втори лекар предписва антибиотици, дори ако това не е бактериална, а вирусна инфекция.
В страните, където антибиотиците се предлагат свободно в супермаркетите, степента на резистентност се увеличава значително. В Германия има 7-8% резистентност към пеницилин. В страни като Испания или Тайван половината от микроби вече са устойчиви.
Опасността е, че при определени обстоятелства никакви резервни лекарства не са ефективни (напр макролиди в случай че пеницилин резистентност) и че болестите, изискващи спешно лечение, вече не могат да бъдат лекувани. Е. coli бактерии са 30% устойчиви на доксициклин и котримоксазол. 10% от опасните пневмококи, 50% от инфекция на пикочните пътища микроби Е. coli са устойчиви на предишното стандартно лекарство амоксицилин. Поради тази причина има и комбинирани препарати от амоксицилин с клавуланова киселина. Тук клавулановата киселина гарантира, че механизмът на устойчивост на бактерията е елиминиран.
Разработване на нови лекарства
От известно време на пазара се предлагат нови антибиотични групи, които се използват главно за лечение на микроби които са станали устойчиви. Кетолид (телотромицин) е одобрен за лечение на инфекции на горната и долната част респираторен тракт от 2001 г. Те действат като инхибират протеиновия синтез на бактерии които са разположени на т.нар рибозоми.
Оксалидиноните действат чрез инхибиране на протеиновия синтез на бактерии на много ранен етап. Все още не са описани съпротивления. Основните области на приложение са пневмония, инфекции на кожата и меките тъкани с тежки курсове.
