Артроза на ВНЧС

синоним

Износване на темпоромандибуларната става

Въведение

Челюстна става артроза е едно от най-често срещаните заболявания, срещащи се в устна кухина в Германия. Само в Германия, според обширни проучвания, се предполага, че приблизително 10 милиона пациенти страдат от темпоромандибуларна става артроза, или за постоянно, или поне временно. Темпоромандибуларна става артроза е болест на износване на темпорамандибуларната става, което в повечето случаи е причинено от неправилно натоварване и механично износване на съединителните повърхности, състоящи се от хрущял.

Рискът от развитие на артроза на темпорамандибуларната става се увеличава с възрастта. Около един на всеки трима на възраст над 70 години страда поне от временна форма на остеоартрит на темпорамандибуларната става. В допълнение към възрастта, евентуална генетична предразположеност или тежка физическа работа също играе решаваща роля за развитието на това заболяване.

Анатомия на темпорамандибуларната става

Темпоромандибуларната става (лат. Articulation temporo- mandibularis) представлява подвижна връзка между костната горна част (лат. Maxilla) и Долна челюст (лат.

Мандибула). В темпорамандибуларната става мандибуларната ямка (лат. Fossa mandibularis) осъществява директен контакт с глава от горна челюст (Caput mandibulae).

В рамките на тази връзка, горна челюст костта образува доста твърдия компонент на темпоромандибуларната става, докато Долна челюст е свободно подвижен в ставата. Тези две конструкции са отделени един от друг само с подвижни хрущял част (ставния диск). По този начин хрущял дискът разделя темпоромандибуларната става на две функционално независими части, горното и долното ставно пространство.

Горната част на ставата (горна ставна междина) е отговорна за извършването на плъзгащи движения, докато ротационните движения се извършват главно в областта на долната ставна междина. При дъвчене или говорене обаче тези два диапазона на движение трябва да бъдат умело комбинирани. Следователно в темпорамандибуларната става могат да се извършват и така наречените ротационно-плъзгащи се движения. Долната челюстна ямка образува вид гнездо и е ограничена отпред от структура, известна като tuberculum articulare. Задната граница се формира от така наречения ретроартикуларен процес.