Хомеопатия
В допълнение към хормонални препарати, хомеопатичните лекарства на растителна основа също могат да се използват за терапия на кисти. Тези хомеопатични лекарства обикновено съдържат пчелна отрова (апитоксин), което често води до успех. Пчелната отрова атакува мембраната на кистата и така леко ги довежда до пръсване.
Тази форма на терапия няма странични ефекти и поради това може да се препоръча. Често използването на монах пипер (Agnus castus) се използва едновременно. Monk's Pepper нормализира нивото на хормоните и по този начин има ефект върху прогестерон, по-специално жълтото тяло, като по този начин води до намаляване на размера на кистата. Ако пролактин нивото е повишено, производството на пролактин се инхибира, докато ако нивото на пролактин е твърде ниско, производството на хормона се стимулира. Ако обаче се подозира, че кистата не е доброкачествена, а потенциално злокачествена, конвенционалното лекарство трябва да се използва отново.
Усложнения
По правило усложненията с кисти се появяват много рядко. При някои пациенти обаче кистата може да се спука. Спукването води до тежко коремна болка.
Операцията се обмисля само ако спукването на киста е наранило кръв съд и предизвика вътрешно кървене. Особено ако кръв попада в коремната кухина и не се ограничава до вътрешната страна на матка, това може бързо да стане опасно. Друго усложнение може да бъде така нареченото въртене на ствола на кистата.
Кистата се върти веднъж около собствената си ос. Чрез завъртане на стъблото, кръв съдове които доставят яйчници or матка може да се изцеди. В такива случаи спешната операция е от съществено значение, за да се гарантира, че матка намлява яйчници са снабдени с достатъчно кръв и не умират.
Признаците на усукване на дръжката често са тежки коремна болка, На повишен пулс, гадене до повръщане и изпотяване. При изследване на киста също трябва да се изясни дали кистата е доброкачествена или злокачествена маса. Доброкачествените кисти, които обикновено се диагностицират, се проявяват като доста малки и с правилна форма, за разлика от злокачествените кисти.
Ако се подозира злокачествена киста, кистата се отстранява напълно хирургически и след това материалът се изследва микроскопски за злокачествено заболяване. Рискът от злокачествена киста нараства с възрастта и е особено висок след 40-годишна възраст. Преди да се обмисли операция, гинекологът първо се опитва да лекува кистата с хормонални препарати.
Ако тази терапия не даде резултат и кистата причинява все повече симптоми, тогава се обмисля операция. Ако се появят кисти в постменопаузата, т.е. след менопаузата, гинеколозите решават да оперират по-често, отколкото при младите жени, тъй като рискът от злокачествена дегенерация е по-голям. В случай на киста, винаги трябва да се има предвид, че кистите могат да имат тенденция да се дегенерират и следователно винаги трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
Ако има някакво съмнение относно доброкачествеността на кистата, кистата винаги трябва да се отстранява от съображения за безопасност. Ако пациентът често е измъчван от симптоматични кисти, може да се помисли за отстраняване на цялата матка (хистеректомия). В днешно време повечето кисти могат да бъдат премахнати чрез т.нар лапароскопия (лапароскопия), използвайки „техника на ключалка“, така че да не се налага да се отваря цялата коремна стена и да се постигне по-добър козметичен резултат.
Хирургът прониква в корема през малък разрез под пъпа. За да се предотврати пренасянето на потенциално злокачествени клетки в корема по време на отстраняването на кистата, кистата се поставя в малка, устойчива на разкъсване торбичка преди отстраняването, така че цялата киста може да бъде отстранена от корема. По време на операцията пробите от кистата се подлагат на хистологично изследване (микроскопско изследване на тъкани), за да се гарантира, че кистата не е злокачествен карцином. Ако наистина е карцином, операцията трябва да се извърши съгласно онкологичните критерии.
Отстраняването трябва да бъде по-радикално, обикновено включващо коремен отвор, за да се гарантира, че всички злокачествени тъкани са отстранени. Въпреки това методът, който обикновено е ендоскопски / лапараскопичен, дава по-добър козметичен резултат поради малките белези и причинява по-малко болка и стрес за пациента, за да може пациентът да бъде изписан от болницата по-бързо. След операцията е необходимо хормонално следоперативно лечение за известно време, за да се предотврати повторната поява на кисти. Изследванията показват, че жените, които са отстранили киста по хирургичен път, са склонни да развият кисти отново в рамките на няколко месеца след операцията. Следователно е необходимо т. Нар. Комбинирано ендоскопско-ендокринологично лечение, т.е. следоперативно хормонално последващо лечение.
