Хистология (фина реконструкция)
A белодробни алвеоли е подобна на пчелна пита издутина на бронхиалната система. Белодробни алвеоли имат много тънка стена. Тази тънка стена е необходима за оптималните условия на бърз обмен на газ между тях кръв и дихателния въздух.
Стената на белодробни алвеоли се образува от различни клетки. Пневмоцити тип I съставляват основната част с 90%. Тези големи и тънки клетки много приличат на ендотел и подреждат белодробните алвеоли.
Тези пневмоцити от тип I вече не са способни да се делят. Те отговарят за обмена на газ и принадлежат към кръв-въздушна бариера. Около 7% от клетките са пневмоцити тип II.
Тези клетки са по-високи в сравнение с пневмоцитите тип I и не са толкова плоски. Пневмоцитите тип II са отговорни за образуването на сърфактант. Повърхностноактивното вещество е повърхностно активно вещество, състоящо се от фосфолипиди и повърхностноактивно вещество протеини.
Това вещество допълнително подрежда белодробните алвеоли и намалява повърхностното напрежение на белите дробове. По този начин се гарантира, че белодробните алвеоли не се срутват, т.е. няма да се срутят. Пневмоцитите тип II също са способни да се делят и могат да заместят пневмоцити тип I, които са загубени поради покритие на дефекти.
Алвеоларните макрофаги също могат да присъстват като допълнителни клетки в белодробните алвеоли. Тези клетки принадлежат на имунната система, т.е. защитната система на бял дроб. Алвеоларните макрофаги могат да фагоцитират патогени, които са влезли в алвеолите и по този начин поддържат белите дробове и алвеолите чисти. Алвеолите са отделени една от друга от тези стени. В тези стени обаче има малки пори, т. Нар. „Kohn“ пори, през които алвеолите са в контакт помежду си.
функция
Белодробните алвеоли се използват за газообмен между въздуха, вдишван и предаван през бронхиалната система и кръв в капилярите. Газообменът се осъществява чрез мембраната, която разделя алвеолите от капилярите. Това е така наречената кръвно-въздушна бариера, т.е. пътят, по който кислородът трябва да премине от въздуха, който дишаме в кръвта.
Кръвно-въздушната бариера се състои от следните части: клетъчните разширения на пневмоцитите тип I, тънка базална пластина и клетъчните разширения на ендотелните клетки. Ендотелните клетки принадлежат към стенната структура на капилярите. Тази кръвно-въздушна бариера е с дебелина само от 0.2 до 0.6 μm. Това кратко разстояние, което газът трябва да измине, и плътността на капилярен мрежа около алвеолите осигуряват бърз и ефективен обмен на газ.
Това е така, защото времето, през което кръвта в капилярите е достъпна за газообмен, е много кратко, около 0.75 секунди. Газообменът сега означава, че кислородът във вдишания въздух достига алвеолите чрез бронхиалната система. Тук газообразните кислородни молекули могат да преминат кръвно-въздушната бариера и да проникнат в кръвта.
В замяна на това от кръвта се отделя въглероден диоксид, който се извежда от тялото в издишания въздух. Добра перфузия и вентилация е необходим за ефективен обмен на газ. Перфузия означава, че белодробните алвеоли са достатъчно снабдени с кръв чрез капилярен, т.е. че достатъчно кръв тече по алвеолите. Вентилация означава, че белите дробове и по този начин алвеолите са достатъчно вентилирани, т.е. достатъчно въздух тече в и извън белите дробове.
