Жените са по-склонни да бъдат засегнати от синестезия, отколкото мъжете - оценките варират от само леко увеличение до 7-кратна честота. Засегнатите лица съобщават, че „винаги“ са живели със съчетанието на сетивата си „доколкото се помнят“. Междувременно има индикации, че новородените по принцип имат такава способност, но при повечето хора това е допълнително синапси атрофия след няколко месеца. Защо това не се случва при синестетите, все още не е ясно. Тъй като обаче се среща често в семейства, той може да бъде генетично детерминиран и следователно наследствен. Интересно е, че определени характеристики се срещат по-често при синестетите, отколкото при други. Те включват надареност и креативност, но също така и чувствителност към звук и разстройства на вниманието. Може би това може да се разглежда като положителни и отрицателни последици от повишеното възприемане на стимула; все още не са изяснени точните взаимоотношения.
Синестезията не може да се научи
Дори хора без синестезия понякога имат памет преживявания, при които някои сетива взаимодействат частично. По този начин, когато слушате определена музика, човек усеща точно желанието, което е имал 20 години по-рано, когато танцува на тази песен с любимия, или мирише на ябълков пай на бабата, която тананикаше точно на тази хитова песен, докато печене. Но такива съзнателни сетивни асоциации нямат нищо общо с типичното, вродено цветно зрение. При несинестетите сензорните стимули се приписват на определени ситуации и по този начин се съхраняват в мозък. Така, когато си спомнят, те излизат от памет заедно. Истинската синестезия обаче настъпва неволно, спонтанно и без засегнатото лице да може да я предвиди или да я филтрира от съзнанието си.
Медицинската технология показва какво се случва
Синестезията няма нищо общо халюцинации; това се случва с неосветено съзнание. Съвременната медицина успя да докаже, че цветното зрение например не е въображението на засегнатите. ЕЕГ и особено функционални
магнитен резонанс може да покаже активността на отделен човек мозък области в реално време. По този начин учените са успели да покажат, че в синестетите един единствен сензорен стимул - в повечето случаи звук - активира не само слуховия център, но и зрителния център едновременно. По този начин цветовите преживявания са „реални“, дори ако засегнатото лице е единственото, което може да ги види.
