Какво представлява матката?
Матката е мускулест орган с формата на обърната нагоре круша. Вътре в матката е маточната кухина (cavum uteri) с плоска, триъгълна вътрешност. Горните две трети от матката се наричат тялото на матката (corpus uteri) с купола (fundus uteri) в най-горната област, който надвисва над изхода на една фалопиева тръба отдясно и отляво. Долната, тясно стесняваща се трета се нарича шийка на матката.
Между корпуса на матката и шийката на матката има тясна свързваща част (isthmus uteri), която е дълга около половин сантиметър до цял сантиметър. Въпреки че анатомично тази област принадлежи към шийката на матката, нейната вътрешност е облицована със същата лигавица като корпуса на матката. Лигавицата в провлака обаче – за разлика от тази в тялото на матката – не участва в цикличните промени в менструалния цикъл.
Матката обикновено е леко огъната напред (антеверсия) и леко огъната напред по отношение на шийката на матката (антефлексия). По този начин се опира на пикочния мехур. В зависимост от пълненето на пикочния мехур, матката се измества малко.
Размер и тегло на матката
Размерът на матката е около седем до десет сантиметра при възрастна, небременна жена. Матката е с дебелина един и половина до три сантиметра и тежи около 50 до 60 грама. Това тегло може да се увеличи до около един килограм по време на бременност.
Структура на стената на матката
Структурата на стените в матката показва три слоя: Външният слой е лигавица с перитонеум, периметриум на съединителната тъкан. Към вътрешността следва дебел слой мускулни клетки, наречен миометриум. От самата вътрешна страна има лигавица. В маточната кухина това се нарича ендометриум. Тя се различава по структура от лигавицата в шийката на матката.
Функцията на матката влиза в действие само по време на бременност: матката осигурява пространството, в което оплодената яйцеклетка се развива в жизнеспособно дете.
Матката се подготвя за тази задача всеки месец: Ендометриумът се удебелява до дебелина от около шест милиметра през първата половина на цикъла под въздействието на хормони (естрогени). В следваща стъпка хормонът прогестерон разгръща своя ефект: той подготвя ендометриума за имплантиране на потенциално оплодена яйцеклетка. Ако не е настъпило оплождане, удебелената лигавица се отделя и екскретира чрез менструално кървене (кръвта от спукани мукозни съдове). По време на този процес силният мускулен слой вътре в матката се свива, за да изхвърли отхвърлената тъкан навън. Тези мускулни контракции могат да се възприемат като менструални болки с различна интензивност.
Къде се намира матката?
Матката се намира в малкия таз на жената между пикочния мехур и ректума. Периметриумът се простира от горния край до предната повърхност на матката, която лежи върху пикочния мехур и по-нататък до провлака, където продължава върху пикочния мехур. В задната част на матката периметриумът лежи върху матката до шийката на матката.
Матката се поддържа в позиция от различни структури на съединителната тъкан (задържащи връзки). В допълнение, мускулите на тазовото дъно обикновено предотвратяват спускането на матката.
Какви проблеми може да причини матката?
При ендометриоза лигавицата на матката (ендометриум) също расте извън матката, например във фалопиевите тръби, яйчниците, вагината, перитонеума или – макар и рядко – в области извън гениталната област, например в слабините, ректума, лимфата възли, бели дробове или дори мозък. Тези ендометриални огнища също участват в менструалния цикъл, така че се изграждат и разграждат циклично (включително малко количество кървене, което се абсорбира от околната тъкан). Честите симптоми на ендометриозата включват коремна болка, циклична болка в гърба, болка по време на секс, менструални нередности и безплодие.
Матката може да се спусне (т.е. да навлезе по-дълбоко в таза), обикновено заедно с вагината. Поради тесните съединителнотъканни връзки се пренасят и съседните органи на пикочния мехур и/или ректума. Това слизане (descensus) на тазовите органи е прогресивен процес. В крайна сметка матката може частично или напълно да излезе от влагалището (пролапс). Рисковите фактори за спадане на тазовите органи включват слабост или нараняване на тазовото дъно (като наранявания при раждане), затлъстяване, хронична кашлица и хроничен запек.
Раково образувание в шийката на матката се нарича рак на маточната шийка (цервикален карцином). Рисковите фактори включват ранен първи полов акт, честа смяна на сексуални партньори и лоша генитална хигиена. Тези фактори повишават риска от инфекция с човешки папиломен вирус (HPV). Тези микроби участват в развитието на цервикален карцином.
Полипите на матката са резултат от индуцирана от естроген хиперплазия (разширяване/увеличен растеж) на ендометриалната тъкан. Маточните фиброиди са доброкачествени мускулни образувания във или върху матката, чийто растеж се определя от естрогена. Както полипите, така и миомите могат да причинят дискомфорт, но не е задължително.
