Процес на зрение: Функция, задачи, роля и болести

Очите представляват най-важния сетивен орган на хората. Те служат по-специално за ориентация и зрително възприятие. Различните оплаквания и заболявания обаче могат да ограничат функцията на зрителния процес.

Какво представлява визуалният процес?

Очите представляват най-важния сетивен орган при хората. По-специално, те служат за ориентация и визуално възприятие. Зрителният процес се осъществява чрез сложни механизми в мозък и очите. Решаващият фактор за предаването на изображения е светлината. Това предизвиква реакция на ретината, което води до електрически стимул. С помощта на определени нерви, очите успяват да предадат импулса на мозък. В процеса информацията вече се променя по пътя си от ретината към мозък така че други структури да могат да обработват стимулите. Не само механичният процес, който води до изображението на околната среда, е част от визуалния процес, но и психологическите последици, които произтичат от видяното. След като стимулите достигнат мозъка, той трябва да интерпретира и анализира получените импулси. Тълкуването се влияе от различни фактори. Те включват например преживявания, спомени и индивидуални разработки. В резултат на това възприятието варира от човек на човек и не може да бъде описано като идентично.

Функция и задача

В процеса на зрение падащата светлина играе решаваща роля, за да могат да се възприемат обектите, намиращи се в околната среда. Светлината е електромагнитно излъчване което се случва на вълни. Различните дължини на вълните са отговорни за диференцираните цветове. Най-малките елементи на светлината се образуват от фотони. Те от своя страна успяват да предадат стимул на окото. По време на зрителния процес светлината преминава през роговицата, ученик, леща и стъкловидно тяло. Само когато ретината е пресечена, изображението може да се формира. В този процес роговицата и лещата пречупват светлината под такъв ъгъл, че е възможно окото да получи стимулите. Ако светлината не се пречупва правилно, резултатът е замъглено изображение. Ето как късогледство както и далекогледството например се развиват. След това информацията се получава от невроните по няколко пътя. Тук особено важни са пръчковидните и конусовидните клетки, които имат висока чувствителност към светлина. Невроните са нервните клетки на човешкия организъм. В зависимост от вида им те могат да преобразуват стимули и да ги предават в модифицирана форма. След като стимулите достигнат невроните, оптичен нерв може да ги транспортира до мозъка. Предаването напред се осъществява чрез визуалната пътека. Това е връзката между окото и мозъка. Началото му може да се намери в ретина на окото, а по-нататъшният му ход е през оптичен нерв. Corpus geniculatum laterale осигурява по-нататъшна промяна на стимулите в зрителното лъчение. Зрителното лъчение от своя страна се простира в задните дялове на мозъка. В този регион зрителните центрове могат да бъдат локализирани. Те успяват да обработят информацията от ретината и да предизвикат подходящи реакции. Зрителната кора, например, е особено важна за този процес. Той е отговорен за съзнателното възприемане на видяното и за възлагане на интерпретации и емоции. Зрителният процес служи на хората по-специално за ориентация. По този начин можем да оценим собствената си ситуация. Общо 80 процента от цялата информация, която достига до мозъка чрез околната среда, се осигурява от очите. Човешкото око може да прави разлика между около 150 цветни тона. Значението на зрителния процес обикновено става ясно само когато има ограничения за зрението. Очите не само позволяват ориентация, по този начин е възможно да се възприемат и всички обекти. Обектите могат да бъдат заобиколени и инструменти могат да бъдат взети за по-нататъшна обработка. Освен това зрението служи и за целите на комуникацията. Това включва, от една страна, наблюдението на устните по време на речта, а от друга страна, мимиките и жестовете, които осигуряват на подсъзнанието определени стимули и информация.

Заболявания и оплаквания

Зрителният процес може да бъде ограничен по различни начини. Най-тежката проява се счита за слепота, което напълно възпрепятства зрителното възприятие. По-често обаче късогледство или се развива далекогледство. Хората с късогледство възприемат замъглено изображение на околната среда. Обектите, които са само на няколко сантиметра, обикновено могат да се възприемат остро. Колкото по-голямо е обаче разстоянието, толкова повече изображението става размазано. Късогледство се причинява от лъч светлина, който не е оптимално пречупен. Светлината е свързана в ретината. Прекалено дългата очна ябълка или повишената сила на пречупване на лещата са отговорни за това, че елементите на зрителния процес вече не са оптимално подравнени. Често причинителите на късогледство се наследяват и се проявяват през първите три десетилетия от живота. Далновидността, от друга страна, означава, че отдалечените обекти се възприемат рязко, докато близките елементи изглеждат размити. Ако пречупващата сила на отделните структури на окото е твърде слаба, снопът светлина се получава твърде късно, което води до замъглено изображение. Далновидността обикновено се диагностицира при раждането. Решаващият фактор често е твърде късата очна ябълка. В сравнение с късогледството обаче далекогледството се появява по-рядко. И двата зрителни дефекта могат да бъдат коригирани чрез очила or контактните лещи, както и да е зрително увреждане може да се влоши в хода на живота. Следователно може да се наложи редовно регулиране на лещите. Ако няма патологична промяна в очите, не се очаква загуба на зрение поради късогледство или далекогледство.