Какви лечения са на разположение?
Лечението на шизофрения е трудно, защото няма причинно-следствена терапия. Следователно основните подходи са лекарства, по-точно антипсихотици (известни преди като невролептици), и психо- или поведенческа терапия за облекчаване на симптомите. За съжаление много малко пациенти осъзнават, че са болни и поради това са трудни за мотивация към дългосрочна терапия.
До пациента може да се стигне само ако симптомите му създават проблеми в ежедневието, т.е. ако субективно се ползва от терапия и ако има доверие на терапевта. Най-добрият успех се постига с лекарства. Те действат главно върху така наречените плюс симптоми, като заблуди и халюцинации.
Отрицателни симптоми като B. апатичност и апатия, за съжаление едва се повлияват от лекарствата. Страничните ефекти също са основен проблем при антипосихотичните лекарства, особено нарушения в последователността на движение, като напр потрепвания или неволни движения, които могат да продължат дори след спиране на приема на лекарства.
По тази причина сега се правят опити да се прибегне до по-малко мощни лекарства, тъй като те имат много по-малко странични ефекти, и към допълнение лечение с психотерапия. Силно мощни, т.е. много ефективни лекарства са, например, типичните антипсихотици като Ben- или Haloperidol. Те работят много добре и много бързо, но имат големия проблем с двигателните странични ефекти като неволни потрепвания и гримаса, така че днес те трябва да се дават само за кратко.
Новите атипични лекарства Clozapine и Рисперидон работят малко по-различно и следователно имат по-добре контролируеми странични ефекти, но все пак са много ефективни и днес са първият избор в терапията на шизофрения. По-малко мощните вещества са например кветиапин или пипамперон, които имат успокояващ, а не антипсихотичен ефект и са предпочитани при леки прогресии на заболяването поради по-добрия им профил на странични ефекти. Въпреки че днес едва ли има сериозни, неконтролируеми странични ефекти, страничните ефекти също са чести при по-новите лекарства.
Следователно всички пациенти трябва да бъдат внимателно изследвани и наблюдавани. Лекарите не разполагат с каузални методи на лечение; лекарствата и психотерапиите служат само за контрол на симптомите и предотвратяване на рецидив. Предполага се, че около една трета от всички пациенти се възстановяват напълно след първия епизод и по този начин се излекуват, една трета страда поне от един рецидив, а последната трета развива хронично шизофрения.
Ранната терапия има положителен ефект върху прогнозата, тъй като психоза не може да се развие напълно и рискът от остатъци намалява, но излекуването се поддържа само, а не директно се постига. Антипсихотиците могат да намалят риска от рецидив от над 80% до под 20% и лекуваните пациенти обикновено са без рецидив, ако лечението започне достатъчно рано. Дали обаче тази свобода от рецидив е постигната от лекарствата, които само поддържат симптомите под контрол, или пациентите действително са излекувани, може да се определи само в по-дългосрочен план. Благоприятни прогностични фактори са женският пол, добрата социална интеграция, кратките и остро започващи рецидиви на шизофренията и ранната терапия. Отрицателни фактори, от друга страна, са мъжкият пол, лошото психосоциално положение и пълзящо начало на заболяването с изразени негативни симптоми и забавено лечение.
