Какви проблеми имат шизофрениците в партньорството?
Ефектите от шизофрения от взаимоотношенията на пациента са много сложни и силно зависят от това колко тежки са психоза е. В най-добрия случай партньорът може да бъде привлечен в терапията, пациентът е оптимално лекуван или дори излекуван и двойката е по-силно свързана след това от преди. В най-лошия случай обаче пациентът се оттегля все повече и повече, претърпява пълна смяна на характера и се отчуждава все повече от партньора си или го включва в болестта, като по този начин се превръща в огромна тежест. Независимо от точния ход на заболяването, винаги е важно да се грижите за партньора, който обикновено страда много от болестта на любимия човек.
Колко висока е наследствеността на шизофренията?
Генетичното предразположение е най-големият рисков фактор за развитието на шизофрения. Ако човек няма роднини на шизофрения, рискът от развитие на болестта е по-малък от 1%. Ако са засегнати роднини от втора степен, рискът се увеличава до 3-5% и дори до 9-12% за роднини от първа степен.
Ако и двамата родители са засегнати или еднояйчен близнак, рискът е 50%. Следователно се приема, че повече от 80% от всички шизофрения нарушенията са повече или по-малко генетично обусловени. Тези гени обаче само правят човека податлив на шизофрения и то без околна среда фактори на стреса, хората с висок генетичен риск обикновено не се разболяват.
Какви форми на шизофрения се различават?
Трите основни форми са параноидна, хебефренична и кататонична шизофрения. Параноидната форма се характеризира главно с налудности и свързани симптоми. От друга страна, при хебефреничната шизофрения фокусът не е върху заблудите и халюцинации, но върху намаляване на афекта.
Това се отразява в безволното, куцо поведение на пациента. Кататонната шизофрения се характеризира с пълна изолация на пациента, който не говори и не се движи. Тази форма е най-трудна за лечение.
Параноидната шизофрения е най-честата форма на шизофрения. Основният симптом тук е параноята, т.е. заблудата, обикновено придружена от акустика халюцинации, например под формата на гласове в глава.
Тези гласове са предимно коментиращи и унизителни, като по този начин оценяват пациента и неговите действия и по този начин го изтощават все повече и повече. Параноята е широко известна като параноя, но думата, грубо преведена, означава само „срещу ума“, а в медицинския смисъл означава всяка форма на заблуда, така че параноидната шизофрения не е задължително да включва параноя. Много пациенти също развиват заблуди за величие или комбинация от заблуди.
В повечето случаи заблудата се състои в погрешно тълкуване на други хора, пациентът чувства поведението на своите ближни като враждебно, сякаш всички са били срещу него и са искали да му навредят, така че наистина се получава някаква заблуда от преследване. Това първоначално се проявява като безпокойство и общо недоверие, но може да се превърне и в сложни теории на конспирацията. Както вече споменахме, има много различни форми на шизофрения.
Следователно също така не е ясно дали наистина винаги става дума за една и съща болест или шизофренията не е просто общ термин за много различни психози, които трябва да бъдат изследвани и диференцирани по-отблизо. Шизофрения симплекс е една от тези форми, която в повечето случаи показва само така наречените негативни симптоми и поради това се различава силно от типичните форми на шизофрения. Това означава, че пациентите са предимно с облекчение на афекта, т.е. апатични и безстрастни, но само в редки случаи страдат от заблуди или халюцинации.
Следователно те са забележими главно поради неадекватното си поведение, пациентите изглеждат някак странни и отдръпнати. За съжаление тежестта на симптомите се увеличава с времето и е много трудна за лечение, тъй като обичайните лекарства действат главно върху положителните симптоми. Следователно прогнозата за шизофрения симплекс днес е все още неблагоприятна. Подобно на повечето психиатрични заболявания, шизофренията е повече или по-малко рецидивираща.
Това означава, че дори и без терапия, симптомите в крайна сметка могат да отстъпят сами, но могат и да се повторят. Много пациенти са без симптоми и са практически излекувани след еднократен рецидив, но за съжаление не всички пациенти постигат пълна ремисия, т.е. пълно изчезване на всички симптоми. Така че ако някои аномалии останат след тежка шизофренична фаза, това се нарича шизофреничен остатък.
В повечето случаи положителните симптоми като заблуди и халюцинации се рецидивират, т.е. изчезват напълно, докато негативните симптоми като апатия и апатия могат да останат като остатъци между рецидивите. За съжаление те могат да се влошат с всеки епизод и едва ли са лечими. Следователно при хронични случаи на шизофрения остатъчните вещества са основен проблем. Можете да намерите повече информация за шизофреничните остатъци тук: Какво представлява шизофреничният остатък?
