Хронична болка: лечение, причини

Кратък преглед

  • Лечение: болкоуспокояващи, физиотерапия, тренировъчна терапия, психотерапия, техники за релаксация, допълнителни процедури (напр. акупунктура, остеопатия), мултимодална терапия на болката, амбулаторна клиника за болка
  • Причини: физическо разстройство самостоятелно или в комбинация със съпътстващи психични разстройства, предимно психични разстройства, най-честите хронични болкови разстройства (напр. главоболие, болки в гърба, болки в мускулите и ставите)
  • Кога да посетя лекар? Ако болката не се подобрява или се влошава въпреки терапията, в случай на сериозни ограничения в ежедневието, изтръпване и нарастващ психологически стрес.
  • Диагностика: медицинска история, описание на болката, физикален преглед, допълнителни изследвания (напр. неврологични, ортопедични или вътрешни болести).

Какво представлява хроничната болка?

Хроничната болка е болка, която присъства почти винаги в продължение на поне три до шест месеца или се повтаря често и засяга пациента физически (загуба на подвижност, функционално увреждане), физически-когнитивно (състояние на ума, настроение, мислене) и социално. Болката е преобладаващият симптом (водещ симптом) от оплакванията.

За разлика от острата болка, хроничната болка (всъщност медицински правилно: синдром на хронична болка) вече не е значим алармен сигнал, който показва увреждане на тялото (например нараняване, заболяване). Вместо това, то представлява независимо болково разстройство, което често вече няма ясно идентифицирана причина.

Хроничната болка често е придружена от други оплаквания, като нарушения на съня, липса на апетит, повишена раздразнителност и депресивни настроения. Освен това те често означават сериозни ограничения в ежедневието, работата и свободното време.

Хронифициране

Синдромът на хронична болка често възниква от остри оплаквания: Постоянните болкови стимули карат нервните клетки да реагират все по-чувствително на стимулите с течение на времето, т.е. прагът на болката намалява. Повтарящите се болкови стимули оставят болкови следи и се развива памет за болка. Пациентите възприемат и най-слабите болкови стимули или дори допир като болка.

Нервните клетки понякога дори сами изпращат сигнали за болка към централната нервна система, въпреки че първоначалната причина за болката (нараняване, например) отдавна е излекувана. Така че боли, въпреки че вече няма органична причина за това.

Рискови фактори за хронифициране на болката

Синдромът на хронична болка често се подхранва от множество фактори. Те включват:

  • Устойчиво психовегетативно напрежение (някой постоянно е под напрежение)
  • История на тревожност и депресия
  • Продължителни стресови или болезнени преживявания в миналото.
  • Роднини в болка в семейството
  • Тенденция към катастрофално мислене – някой винаги си представя най-лошите последствия
  • Постоянно пренебрегване на границите на стреса, постоянно постоянство
  • Убеждения за избягване на страха (движението и физическата активност се избягват поради страх от увеличаване на болката).
  • Неадекватно лечение на болката, когато болката е започнала
  • Не говорим за болката
  • Семейни конфликти
  • Социални проблеми в околната среда (като работа) или финансови затруднения
  • Искане за пенсия

Тежки увреждания и степени на грижи

При определени обстоятелства е възможно да се кандидатства за тежка инвалидност в случай на хронична болка. Пенсионната служба или службата за социални услуги определя степента на увреждане (GdB), след като пациентът е подал заявление. За да бъдете класифицирани като хора с тежки увреждания, се изисква GdB от 50.

Дали имате право на степен на грижа (по-рано: ниво на грижа) с хронична болка се решава от експерт и зависи от много фактори.

Можете да намерите повече информация за това в статията: Степени на грижа (по-рано: нива на грижа).

Терапия: Как се лекува хроничната болка?

Хроничната болка се лекува по различни начини, в зависимост от вида и интензивността на болката. Например, лекарства за болка, антидепресанти, физиотерапия (като масаж, водни приложения, студени и топлинни процедури), тренировъчна терапия (като физиотерапия, спорт), акупунктура и нервна стимулация (TENS) и психологически терапии се използват за облекчаване на хронични болка.

Разберете кои болкоуспокояващи се използват най-често и какви са възможните нежелани реакции тук: Кое болкоуспокояващо е правилното?.

Днес се счита за доказано, че освен физическите (биологични) фактори, психологическите и социалните фактори също играят основна роля в развитието на хроничната болка. Например, постоянната болка често е придружена от симптоми като нарушения на съня, водещи до умора, намалена работоспособност, лошо настроение и дори страх от провал и депресия.

По този начин, настоящият подход на лечение, когато терапията само с лекарства за болка не е ефективна, е да смекчи ограниченията на физическото, психологическото и социалното функциониране.

Поради това е за предпочитане лечението на пациент с хронична болка да се извършва не само от един лекар, но и от експерти от различни дисциплини (= интердисциплинарни). В идеалния случай тези терапевти са специализирани в лечението на пациенти с болка. Този холистичен подход на лечение се нарича интердисциплинарна мултимодална терапия на болката (IMST). Мултимодалният подход е особено полезен, когато болката причинява силен стрес в ежедневието.

IMST често се предлага като частично или пълно стационарно лечение в специални клиники, но понякога се предлага и амбулаторно.

Освен това някои големи болници (университетски болници) имат така наречените амбулаторни клиники за лечение на болка. Тук могат да намерят помощ пациенти с остра и хронична болка. Те са връзката между болничните заведения и лекарите от частната практика. В болковите амбулаторни клиники лекарите започват допълнителни диагностични и терапевтични стъпки, ако е необходимо, или извършват мониторинг на терапията. Това често спестява дълги пътувания на пациенти, страдащи от болка.

Психологическата терапия на болката включва, например, когнитивна поведенческа терапия, дълбочинно психологическо лечение, релаксираща терапия, биофийдбек, хипноза и приемане на болката.

Техники за релаксация

Хроничната болка обикновено означава постоянен стрес за засегнатите, съчетан с безпокойство, чувство на неудовлетвореност, отчаяние и депресивно настроение. Такива негативни емоции засилват болката. Имате обаче възможност сами да станете активни:

Техниките за релаксация помагат да се прекъсне този порочен кръг. Подходящите техники включват автогенно обучение, биологична обратна връзка, медитация, йога, прогресивна мускулна релаксация и обучение за съзнание. Те влияят на възприемането на болката, подпомагат управлението на болката и стимулират силите на тялото за самолечение.

Допълнителна медицина

Допълнителната медицина се отнася до методи на лечение, които се използват като допълнение към конвенционалната медицина. Попитайте опитен терапевт за следните процедури:

  • Акупунктура: Терапевтът прилага фини игли, които се предполага, че повлияват положително болката
  • Акупресура: определени точки се стимулират чрез натиск с върховете на пръстите, което се предполага, че намалява болката
  • Остеопатия: Холистична терапия, извършвана с ръце; функционалните нарушения трябва да бъдат коригирани
  • Терапия с магнитно поле: магнитните полета се използват за облекчаване на болката
  • Рефлексотерапия: стимулиране на определени зони на повърхността на кожата, които са свързани с вътрешните органи; например рефлексен масаж

Соли на Шуслер: Солите на Шуслер също са сред допълващите методи и могат да се приемат при заболявания. Например при хронични болки в гърба се препоръчват солите на Шюслер № 9 Натриум фосфорикум, № 11 Силицея, № 1 Калциум флуоратум и № 2 Калциум фосфорикум.

Таблетките се приемат във възходящ ред, тоест първо около седмица No9, след това допълнително No11 и т.н. Оставете таблетките да се топят в устата ви всеки път. При лека болка приемайте таблетките веднъж дневно; при по-силна хронична болка ги приемайте до десет пъти на ден.

Получете съвет за прием на Шюслерови соли от терапевт!

Ако оплакванията продължават дълго време, не се подобряват или дори се влошават, винаги трябва да се консултирате с лекар. Концепцията за солите на Шюслер и тяхната специфична ефективност са противоречиви в науката и не са ясно доказани от проучвания.

Причини и възможни заболявания

Опростено хроничната болка може да бъде разделена на три категории:

1. хронична болка като придружаващ симптом на физическо разстройство: това включва, от една страна, нормална болка, която придружава физическо разстройство като ревматизъм, остеоартрит, остеопороза или увреждане на нервите. От друга страна, тази категория включва необичайна болка, като фантомна болка след ампутация.

Включени са и оплаквания в контекста на синдрома на комплексна регионална болка (CRPS). Това е постоянна регионална болка, която е непропорционално дълга и интензивна. Не е свързано с отключващата травма (като увреждане на нерв) и не може да се обясни с други причини.

2. частично обяснима физическа болка с придружаващо психологическо заболяване (коморбидност): Това включва хронична болка, свързана с тъканно увреждане, което се влошава от психологически фактори. Един пример е болката в гърба, излъчваща се в крака, причинена от дискова херния в лумбалния гръбнак (лумбоишиалгия). Те се влошават, например, от неадекватно справяне с болестта, тревожно разстройство или депресивни разстройства.

3. хронична болка като израз на основно психично заболяване: хроничната болка възниква предимно във връзка с депресивни разстройства, но също така и с тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство или други психични заболявания.

Хронични форми на болка

Най-честите форми на болка, които понякога имат хроничен курс, включват:

  • Главоболие като хронична мигрена, хронично тензионно главоболие
  • Болка в гърба като хронична болка в кръста
  • Мускулна болка като при фибромиалгия (хронично болково разстройство, което засяга не само мускулите, но и сухожилията и ставите)
  • Болки в ставите като при остеоартрит, ревматоиден артрит
  • Туморна болка
  • Нервна болка (напр. поради дискова херния, притискаща корен на нерв).
  • Стомашно-чревна болка (напр. синдром на раздразнените черва, раздразнителен стомах)
  • Болка в душата (= соматоформно болково разстройство): Болка в различни области на тялото, за която не е открита физическа причина.
  • Болка в долната част на корема при жени (напр. поради ендометриоза, натрупване на тъкан извън матката).
  • Фантомна болка (при ампутации, след отстраняване на зъб)
  • Синдром на комплексна регионална болка (CRPS): понякога се появява след тежки наранявания на ръцете или краката; комплексните симптоми включват болка, възпаление, намален обхват на движение и сила
  • Синдром на неспокойните крака (RLS): неврологично разстройство с усещания и болка в краката/ръцете

Кога да отидете на лекар?

Не забравяйте да посетите лекар, ако:

  • имате постоянна или повтаряща се болка с неясна причина
  • Болката се влошава
  • Болката е придружена от други симптоми, например хронична болка в гърба с изтръпване на краката или хронично главоболие с нарушено съзнание
  • Вашият ежедневен живот и качество на живот са засегнати от хронична болка (психологически стрес)

Какво прави лекарят?

Първо, лекарят ще проведе подробен разговор с вас относно вашата медицинска история (анамнеза). Във фокуса ще бъдат следните въпроси:

  • От колко време страдате от хронична болка?
  • Къде се случват те?
  • Как се чувства хроничната болка (характер на болката)?
  • Колко силна е болката?
  • Дали те се задействат, засилват или облекчават от фактори като упражнения, студ, топлина, стрес и др.?

Лекарят също така се нуждае от информация за свързани с болката увреждания в ежедневието, всякакви други оплаквания (като нарушения на съня, проблеми с храносмилането), предишни и настоящи заболявания, операции и предишни терапии.

Психосоциалната информация също е важна за лекаря, например информация за образование и професия, положение на работа, удовлетворение, семейно положение и всякакви текущи конфликти и стрес.

Това е последвано от обстоен физически преглед. В зависимост от вида на хроничната болка (например главоболие, болка в гърба) и информацията от интервюто, лекарят започва допълнителни изследвания. Те включват например неврологични, ортопедични прегледи или вътрешни болести.

При необходимост се използват и образни процедури, като ултразвук, рентгенова снимка, компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI). Кръвни тестове и електрофизиологични изследвания (като измерване на скоростта на проводимост на нервите) понякога също са полезни.