Причини за кариес

кариес или в разговор “кариес”Днес е едно от най-разпространените заболявания на зъбите и пародонта, според света 3драве Организация (СЗО) дори е една от най-често срещаните инфекциозни болести в света. Въпреки това много хора все още не знаят как и по каква причина кариес се развива, кои фактори го благоприятстват и как да се противодейства на инфекцията. Причините за кариес са съвсем прости.

Тъй като кариесът е болест, благоприятствана от богатата на въглехидрати храна (захар), бактерии които го причиняват принадлежат към род, който се нуждае въглехидрати до голяма степен за оцеляване. Това са така наречените кариогенни стрептококи, Най- устна кухина е гъсто населен от тях бактерии като топло, влажно местообитание.

Около 300 различни вида живеят в нашия устна кухина. По-голямата част от тях бактерии са изключително важни за храносмилателния процес и следователно трябва да съществуват в нашия устна кухина. За да се прикрепят към повърхността на зъбите, те трябва да отделят лепкав, богат на захар секрет.

Освен това бактериите използват захарта (особено глюкозата) за производство на енергия, тоест за оцеляване. За съжаление в този процес се получават и отпадъчни продукти (млечна киселина), които увреждат зъбното вещество и се считат за причинители на кариес. Млечната киселина атакува зъба емайл и го разтваря.

Това обяснява защо честата консумация на сладка храна насърчава развитието на кариес. В допълнение към отпадъчните продукти на бактериите, остатъците от храна също допринасят за образуването на паметна плоча и кариес. Нередовното почистване на зъбите неизбежно води до увреждане на зъбите.

Равномерно структура на зъбите би затруднило прилепването на бактериите към зъба и по този начин да причини кариесен дефект, но за съжаление повърхността на зъба е всичко друго, но не и равномерна. Особено оклузалните повърхности (оклузални повърхности) предлагат много точки на атака. Когато гледате a моларен зъб (молари), неравномерната структура е най-забележима, тъй като оклузалните повърхности имат дълбоки жлебове (фисури), в които бактериите могат да се размножават необезпокоявано и да си вършат пакостите. В идеалния случай тези пукнатини са сравнително плоски и лесни за почистване, но те също могат да бъдат с форма на клин или бутилка и по този начин е трудно да се поддържа чиста. Като правило, колкото по-дълбока и стегната е цепнатината, толкова по-голям е рискът от кариес.