Преходно предизвикано отоакустични емисии, или TEOAE, са акустични реакции от вътрешното ухо на кратък и широколентов акустичен стимул. По този начин кратките акустични стимули предизвикват механичен отговор от вътрешното ухо, който се предава външно като звук.
Какво е преходно предизвикани отоакустични емисии?
Преходно предизвикано отоакустични емисии, или TEOAE, са акустични реакции от вътрешното ухо на кратък и широколентов акустичен стимул. Измерването на преходното предизвикано отоакустични емисии е много важен преглед при слухова диагностика за изясняване на слуховите увреждания, особено загуба на слуха. Той поддържа селективно тестване на вътрешното ухо, както и на външното коса клетки, което позволява изясняване на възможните причини за увреждане на слуха. Тези предавания, базирани на акустика, навлизат в ушния канал през костилките и тъпанче, в посока, обратна на възприемането на звука. Приблизително 97% от хората са показали, че имат такива преходни отоакустични емисии. Те са сред най-често срещаните клинични приложения и са известни също като Kemp echoes като класически отоакустични емисии. Причината за такива преходни предизвикани отоакустични емисии е външната коса клетки, разположени в кохлеята. Кохлеята частично усилва звуковите вълни с така наречения кохлеарен усилващ механизъм, позволяващ слуха при ниски нива на звуково налягане. както и да е коса клетките преминават на тези трептения с леко закъснение, отразяват се и се измерват в слухов проход след кратко звуково събитие с по-дълъг сигнал за реакция. Измерването, както и задействането на преходните предизвикани отоакустични емисии е област на аудиометрия и позволява да се диагностицират възможни заболявания на вътрешното ухо. Сигналът, ако вътрешното ухо е повредено, става по-слаб или може да изчезне напълно.
Функция, ефект и цели
Преходните предизвикани отоакустични емисии се предизвикват чрез щракания и след това се предават на ухото, докато щракането звучи умерено сила на звука с помощта на сонда във външния слухов проход. Отразеният шум в паузите се измерва до излъчения шум и се филтрира чрез специална компютърна програма и се визуализира в графично представяне. Тази процедура предоставя индивидуално изображение на всяко ухо, което е едновременно уникално и индивидуално, подобно на пръстов отпечатък. За да се изключат случайните попадения, измерванията се разделят и сравняват в частичните им резултати. Ако между двете измервания има високо ниво на съгласие, това се счита за доказателство за преходно предизвикани отоакустични емисии. Преходните отоакустични емисии, TEOAE, са важни за изясняването на възможните загуба на слуха. Тъй като преходно предизвиканите отоакустични емисии до 35 децибела могат да разкрият възможно загуба на слуха, те са ценен инструмент за скринингови тестове. Преходните извикани отоакустични емисии вече се използват за новородени, но те се считат за по-малко честотно специфични поради широкообхватния си стимулен ефект. С помощта на преходни извикани отоакустични емисии, слуховите нарушения, произхождащи от вътрешното ухо, могат да бъдат открити при новороденото часове след раждането. В допълнение, измерванията позволяват да се изключи нарушение на възприятието на звука над 20 до 30 децибела. В повечето случаи емисиите имат много намалено ниво на звуково налягане до по-малко от 10 децибела, измервания на много тихи звукови сигнали, които биха били почти невъзможни без електронна последваща обработка. В комбинация с различни мерки, те осигуряват важни резултати, ако измервателната среда съдържа възможно най-малко фонов шум. В този случай сондата е оптимално позиционирана в слухов проход, запечатан с пяна или силикон и се осигурява възможно най-тихата ситуация в околната среда. Самото измерване отнема максимум една десета от секундата и се повтаря в продължение на няколко минути. В процеса се правят приблизително 300 измервания. Поради относително постоянните реакции на ухото се генерират съобщения, които са полезни стойности за възстановяване на сигнала. Отговорите на външните космени клетки и тяхното разположение предоставят информация за преходните предизвикани отоакустични емисии. По този начин, за компонентите на сигнала с дразнещ клик, външните космени клетки близо до овалния прозорец реагират с висока честота. За сигнални компоненти с по-ниски честоти външните космени клетки реагират в посока на базиларната мембрана. С различни времена на пътуване на така наречените ретроградни пътуващи вълни, т.е. спрямо посоката на звука, са възможни анализи и по този начин също твърдения за действителния слух в определени честотни диапазони. Измерването на преходни предизвикани отоакустични емисии се използва и за наблюдение на намалените функции на вътрешното ухо в случай на загуба на слуха или шум, причинена от шум. Увреждане на вътрешното ухо, благоприятствано от лекарства като химиотерапевтични средства, дехидратиращи агенти или дори някои антибиотици може да бъде открит по-рано.
Рискове, странични ефекти и опасности
Смислено измерване на преходно предизвикани отоакустични емисии не е възможно, например, ако околният шум е твърде силен, каналите на сондата са запушени или има проводящо разстройство, като например средно ухо болест. Обратното обаче не е вярно за заболяването на вътрешното ухо при липса на доказателства за преходно предизвикани отоакустични емисии. Някои форми на загуба на слуха, които лежат почти зад външните космени клетки, поради централни причини или невронни, слухови нервни нарушения, свързани със слуха, не могат да бъдат открити чрез измерване. Измерването обаче е идеално, тъй като този преглед не изисква активното съдействие на пациента. По този начин е възможно и безпроблемно измерване при новородено. Преходните предизвикани отоакустични емисии обаче са полезни само до известна степен на загуба на слуха. Те намаляват с напреднала възраст, а понякога изобщо липсват. Въпреки това, субективният слух, както и аудиограмата, може да са нормални. За да се определи надеждно слуховата способност, препоръчително е да се комбинират няколко тестови процедури, за да се получи оптимален общ резултат.
