Болест на Грейвс: причини, симптоми, терапия

Болест на Грейвс: причина и рискови фактори

Тъй като антителата са насочени срещу собствените структури на тялото, болестта на Грейвс е едно от автоимунните заболявания. Нарича се още болест на Грейвс, болест на Грейвс, имуногенен хипертиреоидизъм или имунотиреоидизъм от типа на Грейвс.

Болестта на Грейвс засяга предимно жени на възраст между 20 и 50 години. Заболяването се разпространява и в семействата. Това се дължи на определени генетични мутации, които благоприятстват болестта на Грейвс.

Подобно на тиреоидита на Хашимото, болестта на Грейвс може да се появи заедно с други автоимунни заболявания като болестта на Адисон (хипофункция на надбъбречните жлези), диабет тип 1 или непоносимост към глутен (цьолиакия, спру).

Болест на Грейвс: симптоми

Трите водещи симптома на болестта на Грейвс са:

  • Уголемяване на щитовидната жлеза („гуша“, гуша)
  • Изпъкналост на очните ябълки (екзофталмос)
  • Палпитации (тахикардия)

В допълнение към изпъкналите очни ябълки могат да се появят и други промени в областта на очите, като подуване на клепачите и конюнктивит. Лекарите говорят за ендокринна орбитопатия. Възможни са също сухота в очите с фотофобия, повишено сълзене, натиск и/или усещане за чуждо тяло. В тежки случаи може да се появи и влошаване на зрението и двойно виждане.

По-рядко пациентите с болестта на Грейвс развиват подуване на долните крака (претибиален микседем), ръцете и краката (акропахия).

Някои от горните симптоми могат да се появят и при други заболявания на щитовидната жлеза. Можете да разберете какви са те на нашата страница с преглед на заболяванията на щитовидната жлеза.

Болест на Грейвс: диагноза

Кръвният тест е важен за диагнозата: лекарят определя хормона на хипофизата TSH (стимулира производството на хормони в щитовидната жлеза) и хормоните на щитовидната жлеза Т3 и Т4.

Освен това кръвната проба се изследва за антитела (автоантитела), типични за болестта на Грейвс: TSH рецепторно антитяло (TRAK, също TSH рецепторно автоантитело) и тиреопероксидазно антитяло (TPO-Ak, анти-TPO).

Болест на Грейвс: Терапия

Пациентите с болестта на Грейвс първоначално получават така наречените тиреостатични лекарства, т.е. лекарства за инхибиране на производството на хормони в щитовидната жлеза (като тиамазол или карбимазол), за около година. В началото се дават и бета-блокери за облекчаване на симптомите на хипертиреоидизъм (като сърцебиене). Лекарството по избор е пропранолол, който също предотвратява превръщането на Т4 в много по-активния Т3.

При около половината от пациентите заболяването е излекувано след около една година приложение на тиреостатик, така че не е необходимо допълнително лечение.

Ако, от друга страна, хипертиреоидизмът все още продължава след 1 до 1.5 години употреба на тиреостатик или се обостря отново след първоначално подобрение (пушенето увеличава риска от рецидив!), функцията на щитовидната жлеза трябва да бъде окончателно изключена.

Преди операцията трябва да се нормализира функцията на щитовидната жлеза с лекарства, защото в противен случай може да настъпи тиреотоксична криза (тиреотоксикоза). Тази животозастрашаваща клинична картина може да доведе до, наред с други неща, висока температура, сърцебиене, повръщане и диария, мускулна слабост, безпокойство, нарушено съзнание и сънливост и дори кома и циркулаторна недостатъчност, както и функционална слабост на надбъбречните жлези жлези.

Лечение на бременни жени

Лечение на очни симптоми

При болест на Грейвс с ендокринна орбитопатия може да се приложи кортизон. Помага срещу изпъкването на очните ябълки и силните отоци в областта на очите. При леки до умерени случаи често се дава допълнително селен. Сухите очи могат да се лекуват с овлажняващи капки за очи, мехлеми или гелове.

При тежки случаи на ендокринна орбитопатия е възможно също облъчване или операция.

Болест на Грейвс: прогноза

След една до година и половина лечение с тиреостатични лекарства, болестта на Грейвс се излекува при добра половина от всички пациенти. Въпреки това, заболяването може да избухне отново, обикновено в рамките на една година след края на лечението. След това функцията на щитовидната жлеза трябва да бъде изключена за постоянно.