Мезентерия: Структура, функция и болести

Мезентерията се отнася до „мезентерия“, която служи като суспензивен лигамент на червата. В по-широк смисъл всички мезентерии на органите, разположени в рамките на перитоний се наричат ​​мезентерии.

Какво представлява мезентерията?

Мезентерията се нарича още мезентерия или мезо и е дублиране на перитоний, перитонеума. Той функционира като „суспензивен лигамент“ на червата и произхожда от задната коремна стена. Червата е частично прикрепена към мезентериума, което позволява фиксиране, като същевременно позволява мобилност. В по-широк смисъл терминът мезентерия се използва за означаване на всички мезентерии на органите, разположени в рамките на перитоний. В по-тясно определение мезентерията се отнася само до мезентерията на тънко черво, по-точно илеума и йеюнума.

Анатомия и структура

Съответните чревни сегменти са частично окачени от мезентериите, което гарантира, че те остават подвижни, въпреки че са донякъде фиксирани. За снабдяване на червата мезентериите съдържат лимфатична, съединителна и мастна тъкан, нерви, и съдове. Мезентерията се слива със серозата на червата в чревните бримки. Прикрепванията на мезентерията, отдалечени от органите, се наричат ​​„gekrösewurzel“ (radix mesenterii). При radix mesenterii висцералните и теменните листове на перитонеума се срещат. Мезентериум, опънат между два органа, се нарича лигамент. В човешкото тяло има различни мезентерии, някои от които присъстват само в ембрионален стадий и регресират по-късно. Мезентериите могат да бъдат разделени на:

  • Мезогастриум

Мезогастриумът се състои от две части, вентрален мезогастриум и дорзален мезогастриум. Вентралният мезогастриум е предната мезентерия на стомах, докато вентралният мезогастриум е отзад. Мезогастриумът се развива през ембрионалния период и се слива с различни други структури, докато тялото се развива. Вентралният мезогастриум, който съществува по време на ембрионалния стадий, от своя страна може да бъде разделен на вентрален и дорзален мезохепатикум. Вентралният мезохепатикум се развива във ligamentum falciforme hepatis. Mezohepaticum dorsale се развива в omentum minus. Мезогастриумът дорсале, задната мезентерия на стомах, се развива в оментум голям както и ligamentum gastrolienale, ligamentum gastrocolicum, ligamentum gastrophrenicum, ligamentum phrenicolienale и ligamentum phrenicocolicum.

  • Мезодуоден

Мезодуоденумът е мезентерията на дванадесетопръстник. Развива се през ембрионалния период. Той може да бъде разделен на мезодуоден дорзален (заден мезодуоденум) и мезодуоден вентрален (преден мезодуоденум). Гръбният мезодуоден е мястото, където се развива анлажът на панкреаса (панкреаса). След ембрионалния етап той се слива със задната коремна стена с изместване назад на дванадесетопръстник. Вентралният мезодуоден, заедно с вентралния мезогастриум, се превръща в оментум минус, който може да бъде разделен на хепатогастрален лигамент и хепатодуоденален лигамент.

  • Месоеюнум

Мезоеюнумът е мезентериума на йеюнума. Той е прикрепен към задната коремна стена заедно с мезоилеума. Мезоеюнумът съдържа йеюналните артерии и йеюналните вени от горната мезентериална артерия и висша мезентериална вена, съответно, както и нервните влакна и лимфните съдове които доставят тънко черво.

  • Мезоилеум

Мезоилеумът е мезентериумът на илеума. Той е прикрепен към задната коремна стена заедно с мезентериума на йеюнума (mesojejunum). Мястото на закрепване се нарича radix mesenterii. Мезоилеумът съдържа илеалните артерии и илеалните вени от горната мезентериална артерия и висшата мезентериална вена, съответно, както и нервните влакна и лимфните съдове които доставят илеума.

  • Мезоректум

Мезоректумът е мезентериума на ректум (ректум). Той свързва ректум с сакрум (сакрум). Освен това има и мезоколона, който може да бъде разделен на:

  • Мезоколон трансверсум

Mezocolon transversum е мезентерията на напречното двоеточие, средната част на дебелото черво. Заедно с гастроколичния лигамент, той образува долната вдлъбнатина на бурсата оменталис.

  • Mesocolon Sigmoideum

Mezocolon sigmoideum е мезентерията на сигмоида двоеточие (сигмоидна). Той образува recessus intersigmoideus над левия псоас голям мускул. Той е много подвижен като цяло, но е фиксиран в кръстовищата с ректум и спускане двоеточие.

  • Мезоапендикс

Мезоапендиксът е мезентериум на червения апендикс, апендиксът на червения апендикс. Мезоапендиксът представлява дублиране на перитонеума и може да се простира до върха на апендикса. Той свързва апендикса с илеума. Освен това, той съдържа апендикулара артерия, придатък вена, и лимфни съдове намлява нерви.

Функция и задачи

Мезентерията като a родов терминът означава „мезентерия“, която образува суспензионния лигамент на червата. Той гарантира фиксиране на червата, като същевременно му позволява да се движи. Останалите функции на различните мезентерии могат да бъдат обобщени накратко от факта, че нерви, през тях преминават лимфни канали и съдове, захранващи съответните органи. По-точно, точната функция и задача на мезентерията е свързана с органа, който се доставя.

Болести

Във връзка с мезентериума се получава т.нар преплитане на червата, завъртане на участък от храносмилателен тракт около мезентериалната си ос, може да се мисли като възможно оплакване или заболяване. Това завъртане ограничава кръв захранване до засегнатия участък, който преминава през мезентерията. Чревна обструкция и загубата на чревна тъкан (чревна гангрена) са възможни. Остра преплитане на червата представлява спешна хирургическа намеса. Освен това, анатомични малформации на мезентериите и нараняване на мезентериите от външни причини, като изстрел или пробождане рани, са възможни.