Синоними
IOC, IOK, английски: международен олимпийски комитет В Германия, известна като Международен олимпийски комитет с общото английско съкращение (IOC), това е неправителствена асоциация с цел планиране, организиране и провеждане на олимпийските игри от ново време. Основателят Пиер дьо Кубертен премества седалището на МОК в Лозана, Швейцария през 1915 г., което го прави асоциация с вписване в търговския регистър на Швейцарския граждански кодекс. През 1981 г. Швейцарският федерален съвет предоставя на Международния олимпийски комитет статут на международна организация съгласно швейцарското законодателство и му предоставя данъчни привилегии.
МОК си запазва патронажа на Олимпийските игри и претендира за всички права на съществуващите символи в съдържанието на Олимпийските игри (олимпийски пръстени и т.н.). Официалните езици на организацията са английски и френски. МОК е основан на 23 юни 1894 г. в Сорбоната в Париж, когато Пиер дьо Кубертен, убеден филантроп, се опита да сближи нациите по света чрез общ спортен фестивал.
Той, който се видя като реформатор в образованието, разпозна възможността за възраждане на древните олимпийски игри чрез постоянно нарастваща интернационализация. 78 делегати от 37 спортни федерации от 9 държави решиха да проведат първите олимпийски игри от ново време през 1896 г. в Атина. 13 мъже от 11 държави съставляват учредителния комитет.
Първият президент на МОК беше гръцкият делегат Димитриос Викелас, литературен представител, представящ първото място. Викелас предаде офиса след игрите на Пиер дьо Кубертен като представител на 2-ри олимпийски игри в Париж. Кубертен запазва стола като постоянно избран човек до 1925 г., след като У. Слоун се отказва от стола с оглед на Сейнт Луис.
Германски член трябва да се търси напразно в основния състав на МОК, тъй като също Кубертен е бил повлиян от постоянните конфликти между Франция и Германия от неговите сънародници. Първият германски член в МОК е осигурен от предприемача Вилибалд Гебхард през януари 1896 г. в подготовка за Олимпийските игри в Атина. Пиер дьо Кубертен искаше да допринесе за изграждането на спокоен и справедлив свят, като съживи Олимпийските игри.
С идеята за международно разбирателство чрез спортен феърплей, комуникацията на ценности и солидарност, неговият филантропичен мироглед се превърна в практически действия. Концепцията за олимпизма, която той въведе, е измислена и се характеризира с физически, умствени и духовни сили под формата на мирно състезание. С течение на времето многобройни спортни организации се присъединиха към това олимпийско движение.
Сред най-важните задачи на олимпийското движение са посредничеството между нациите, борбата с дискриминацията и други, както и борбата срещу целенасоченото допинг в спорта, който през последните години до десетилетия се превърна в най-големия проблем на професионализирания спорт. Олимпийската харта включва 64 статии в 5 глави. Това е ясно определен набор от правила, който описва хода на Олимпийските игри и предоставя задължителни насоки за международните спортни федерации.
За първи път през 1924 г. на срещата на МОК в Рим тези фиксирани регламенти и решения систематично се обобщават в писмена форма. По отношение на съдържанието Олимпийската харта определя един вид кодекс за поведение с етични основи. Годишното редовно събрание на всички членове на МОК е юридически най-важният орган на МОК.
Както президентът, така и Изпълнителният комитет, всички членове и почетни президенти се преизбират. Освен това се вземат решения относно Олимпийската харта. Президентът, или една трета от всички членове заедно, има / са упълномощени да свика извънредно събрание.
Специален интерес се отделя на избора на места за бъдещи олимпийски игри. Всеки член има един глас. Ако обаче дадена държава все още предстои да бъде избрана, представителят на страната може да не гласува.
От съществуването на Международния олимпийски комитет има единични случаи на решителни конфликти. През годините на основаване това беше основно бойкот на отношението на отделните държави към игрите. Само четири години след основаването си, фасадата на МОК започва да се руши, когато игрите 1900 и 1904 са едно разочарование. Първата световна война принуждава Кубертен да премести централата на Международния олимпийски комитет в Швейцария, за да спаси Олимпийските игри от загуба.
По-решаваща от външните обаче е вътрешната криза от 1998 г., когато стана известно, че няколко членове на МОК са подкупени за домакинство на зимните олимпийски игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити. В резултат на това 11 членове на МОК трябваше да подадат оставка, а четирима други получиха предупреждения. През март 1999 г. беше свикана Комисия по етика и реформи, която да разгледа въпросните случаи.
Финансовото оповестяване, повишената прозрачност и публичността на срещите бяха първите видими последици от скандала през 1999 г. Предложенията на Комисията за реформа бяха приети от Общото събрание на МОК на 10 и 11 декември 1999 г., а впоследствие Олимпийската харта беше изменена. По този начин новоизбраните членове са на поста си в продължение на осем години, но могат да бъдат преизбирани за осем години наведнъж и трябва да подадат оставка най-късно след 70-годишна възраст.
Никоя държава не може да представлява повече от един член в МОК. От 1999 г. насам 15-членната изпълнителна комисия се състои от президент, вицепрезиденти и представител на спортисти. Комисията се събира осем пъти годишно и взема решения за възможни промени на Олимпийските игри. Съставът на МОК се промени, както следва:
- 70 лични членове
- 15 олимпийски спортисти (11 от летни игри и 4 от зимни игри)
- 15 представители на IF (спортни асоциации)
- 15 представители на NOK`s (Национален олимпийски комитет)
